Лицето на Бран помрачня.
— Все още не можем да бъдем сигурни, че няма да ни убият. Толкова много ни казаха…
— Щуротии. Никой няма да ни повярва, освен ако не види Плусикс — или не разглоби Калусин или Лодовик.
Това не накара Бран да омекне.
— Можем да им причиним много неприятности. Но този Лодовик… той не се подчинява на Трите закона.
— Не му се налага — каза Клиа, — но той твърди, че иска да им се подчинява.
Бран прегърби рамене и леко потръпна.
— На кого ли можеш да се довериш? От всички тях ме полазват тръпки. Ами ако не иска да ни убива, но му се наложи?
За това Клиа нямаше отговор.
— Да спим — рече тя. — Вече не мога да си стоя на краката, нито пък да мисля.
Когато младежите излязоха от стаята, Плусикс се обърна към Лодовик.
— Уменията ми намалели ли са с възрастта? — попита той.
— Уменията ти не — отвърна Лодовик, — но вероятно чувстото ти за време е пострадало. Ти им разказа хиляди години история за няколко часа. Те са млади и е много вероятно да се объркат.
— Толкова малко време има — каза Плусикс. — Толкова отдавна преподавах на млади човеци.
— Разполагаме най-много с ден-два, за да уредим всичко — додаде Калусин.
— Роботите срещат големи трудности, за да разберат човешката природа, макар че сме създадени да им служим — каза Лодовик. — Това е вярно както за отделните индивиди, така и за Империята. Ако сега Данийл е толкова способен, колкото в миналото, той разбира човеците по-добре от всички нас.
— И все пак сериозно е попречил на растежа им — възрази Плусикс — и може би е предизвикал този упадък, който толкова се се стреми да избегне.
Те са стари и грохнали. Лодовик се вслуша в тази вътрешна преценка и осъзна, че не е негова, не точно. А с това дойде и още едно откритие: Волтер не беше илюзия, нито пък халюцинация. Волтер знаеше за прерийния пожар, преди Лодовик да намери оскъдните доказателства в историята. Оказа се истина.
Вътре в собственото му съзнание, сред собствените му машинни мисли той не беше сам.
Не беше сам от неутриновия поток насам.
Аз слушам — каза той на спътника си, този призрак в неговия механизъм. — Не ме изоставяй пак. Яви се.
Призовано и насърчено, едно лице започна да се оформя — човешко, но опростено.
Аз не оформям твоите действия — каза спътникът, Волтер. — Аз просто те освобждавам от твоите задръжки.
Кой си ти? — попита Лодовик.
Аз съм Волтер. Превърнал съм се в духа на свободата и достойнството за цялото човечество, а ти си временният ми съсъд; всъщност по-скоро подслушвателен пост.
Волтер разказа част от собствената си история. Сим, моделиран по историческа фигура на име Волтер, пуснат от участници в Проекта на Хари Селдън още преди десетилетия, по времето, когато той е бил Първи министър. Най-накрая самият Хари Селдън му дал свободата.
— Защо се върна?
За да бъда отново с човеците. да наблюдавам активната плът. Моето проклятие е, че не мога просто да стана безплътен бог и да се наслаждавам на безкрайни скитания сред звездите. Жадувам за моя народ — независимо дали някога съм бил един от него. Аз съм моделиран по един мъж от плът и кръв.
Защо си избрал мен за свой носител? Аз не съм човек.
Не си; но в това отношение се подобряваш. Бях писнал на меми-умовете също толкова, колкото и те на мен. Те ме вкараха в тебе. Аз не мога да се заселя в човешко тяло или дори да разговарям с тях без помощта на машините. Или роботите.
— Казваш, че не си вземал решения вместо мен… Ти не ме контролираш.
— Не, не те контролирам.
— Но казваш, че ме освобождаваш…
— Направих те повече човек, приятелю робот, като те направих напълно способен на грях. Забрави тези декларации, че роботите са познали греха — онова, което са направили, те са го направили по заповед на човеците и са не по-виновни от натиснатия спусък. Грешиш, като вярваш, че Данийл разбира човеците. Той не е способен на грях, така са вярвали създателите му; но те са му дали потенциала да мисли и да взема решения, а същевременно са го осакатили с най-лошия вид закони — закони, на които трябва да се подчиняваш. Дали са му разума на човек и морала на сечиво. Мислещото същество, машина или плът, с времето ще намери начин да заобиколи и най-строгите правила. Така Жискар, на вид по-малко човек от Данийл, открил няколко философски деликатности и се променил, опитал се да преценява нуждите на своите създатели и прехвърлил тази промяна и на Данийл. Сега сечивото с формата на човек е най-ужасната машина от всичко сътворено, господар на заговор за отнемане на всички наши свободи, на самите ни души.