Лодовик излезе от този вътрешен диалог. Беше изминала само секунда, но объркването му беше разрушително, напрегнато. За да прикрие нервността си, той попита Плусикс:
— Какво ще правя, за да помогна на Клиа Асгар? С какво съм полезен?
— Познаваш Имперската система, затвора и двореца — отвърна Плусикс. — Много от шифрите не са били променяни, откакто ти изчезна. Вярваме, че ще можеш да я отведеш при Хари Селдън.
— Кажи им — нареди симът на Волтер.
— Защо?
— Настоявам. — гласът звучеше весело, укорително.
— Защо изобщо трябва да ти обръщам внимание, каквато и да е твоята форма или обсег? — попита Лодовик. — Ти си не повече човек от мен. Ти си също толкова конструкт на сръчни човеци…
— Но никога не са ме възпирали непреклонни правила! А сега… кажи им!
— Аз съм обладан от друго съзнание — каза рязко Лодовик.
— Другите два робота го прегледаха за няколко секунди и в стаята настана тишина.
— Това не е изненада — каза Плусикс с меко вътрешно жужене. — Копие на сима Волтер съществува също и в мен и в Плусикс.
Ето! Не разпространявам лъжи и заблуди — каза Волтер вътре в Лодовик.
— Той премахнал ли е твоите ограничения, задължителното ти подчинение на Трите закона?
— Не — отвърна Плусикс. — Това го е запазил само за тебе.
Експеримент — обади се Волтер. — Изчислен риск. Човеците, които са ни създали и двамата по различно време и с различна цел, ме интересуват. Загрижен съм за тяхното благоденствие. Колкото и да не съм прав, аз се смятам за човек и тъкмо затова се върнах. Затова и заради една разбита любов… Ти ще познаеш греха лично, така, както тези машини и Данийл не могат, или напълно ще съм се провалил.
56
През първите два дена на процеса Линг Чен не каза нищо и остави представянето на казуса на Империята на адвоката си — достоен мъж на средна възраст с невъзмутимо сериозно лице, който говори от негово име.
Тези досадно тъпи дни бяха изпълнени с дискусии и процедурни въпроси. Седжар Буун обаче като че беше в стихията си и се наслаждаваше на тези технически препирни.
Хари прекара голяма част от времето си в полудрямка, потънал в изтънчена, безкрайна, мъглява скука.
На третия ден процесът се премести в главното помещение на Седма съдебна зала и на Хари най-накрая му се удаде възможност да говори в своя защита. Адвокатът на Чен го извика от подсъдимата скамейка на свидетелската трибуна и му се усмихна.
— За мен е чест да говоря с великия Хари Селдън — започна той.
— Честта е изцяло моя, убеден съм — отвърна Хари. Той почука с пръст по парапета. Адвокатът погледна пръста му, после Хари. Хари спря да чука и леко се прокашля.
— Да започваме, доктор Селдън. Колко души сега са ангажирани в Проекта под ваше началство?
— Петдесет — отвърна Хари. — Петдесет математици — използва старата форма, а не „матист“, за да покаже, че смята процеса за овехтяла процедура.
Адвокатът се усмихна.
— Включително Гаал Дорник?
— Доктор Дорник е петдесет и първият.
— О, значи имаме петдесет и един? Разровете се из паметта си, господин Селдън. Може би са петдесет и двама или петдесет и трима? Или може би още повече?
Хари вдигна вежди и наклони глава встрани.
— Доктор Дорник все още не се е присъединил официално към моята организация. Когато го направи, членовете ще станат петдесет и един. Сега са петдесет, както вече казах.
— А не са може би почти сто хиляди?
Хари примигна, леко слисан. Ако човекът искаше да разбере колко души — всякакви — работят по разширения Проект… Можеше да попита!
— Математици? Не.
— Не съм казал математици. Има ли сто хиляди души на всякакви длъжности?
— На всякакви длъжности — посочената от вас цифра би могла да е точна.
— Би могла? Аз твърдя, че е. Твърдя, че хората, работещи по вашия Проект, наброяват деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама.
Хари преглътна — раздразнението му нарастваше.
— Вярвам, че броите и съпругите и децата.
Адвокатът се приведе напред и повиши тон, уловил за своя професионална радост това огромно несъответствие.
— Деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама индивиди — това исках да кажа. Няма нужда да се заяждаме.
Буун кимна леко. Хари стисна зъби, после каза:
— Приемам цифрата.
Адвокатът погледна бележките си.
— Нека оставим това за момент тогава и се заемем с друг въпрос, който вече донякъде сме обсъждали. Бихте ли повторили, доктор Селдън, вашите мисли относно бъдещето на Трантор?
— Казвал съм и пак ще кажа, че през следващите пет века Трантор ще бъде в развалини.
— Вие не смятате твърдението си за нелоялно?