Адвокатът като че се замисли.
— Разбирам. Тогава може би сто хиляди души могат да променят тенденцията, ако те и техните потомци се трудят петстотин години — той погледна любопитно Хари изпод вежди.
— Боя се, че не. Петстотин години са твърде малко време.
За адвоката това като че беше откровение.
— Ах! В такъв случай, доктор Селдън, ни остава да извлечем следния извод от вашите твърдения. Вие сте събрали сто хиляди души в границите на своя Проект. Те са недостатъчни да променят историята на Трантор за петстотин години. С други думи, те не могат да предотвратят унищожението на Трантор, без значение какво правят.
Хари реши, че линията на въпросите не е плодотворна, и каза с приглушен глас:
— За жалост вие сте прав. Иска ми се…
Но адвокатът се намеси:
— А от друга страна, вашите сто хиляди души не преследват незаконни цели.
— Точно така.
Адвокатът отстъпи назад, впери благосклонен поглед в Хари, а после произнесе бавно и самодоволно:
— В такъв случай, доктор Селдън — а сега слушайте, господине, най-внимателно, защото искаме обмислен отговор — той изведнъж протегна пръста си с хубав маникюр и изврещя: — Каква е целта на вашите сто хиляди души?
Гласът на адвоката беше станал пронизителен. Беше заложил капана, притиснал Селдън в ъгъла, преследваше го толкова проницателно, че нямаше да има възможност да даде убедителен отговор.
Благородническата публика, изглежда, намираше тази драма за много убедителна. Жужаха като пчели, а членовете на Комисията се размърдаха като един, за да видят как Хари ще се обърка — всички освен Линг Чен. Чен деликатно облиза устни и присви очи. Хари забеляза, че Началникът на комисията му хвърли кратък поглед, но инак Чен изобщо не реагира. Изглеждаше отегчен до смърт.
Хари усети някакво съчувствие към Чен. Поне беше достатъчно интелигентен, за да разбере, че адвокатът души из неплодородни територии. Изчака публиката да утихне. Хари също знаеше как да произнася репликите в драма.
— За да минимализират ефекта от това унищожение — говореше ясно и тихо и както бе възнамерявал, членовете на Комисията и равните им по класа млъкнаха, за да уловят думите му.
— Не ви чух, професор Селдън — адвокатът се наведе напред с допряна до ухото шепа. Хари повтори думите си с много силен глас и подчерта „унищожение“. Буун отново се намръщи.
Адвокатът се дръпна назад и изгледа членовете на комисията и перовете, като че се надяваше те да потвърдят собствените му подозрения.
— И какво точно имате предвид под това?
— Обяснението е просто.
— Склонен съм да се обзаложа, че не е — каза адвокатът, а перовете се разкискаха и зашумоляха.
Хари не обърна внимание на провокацията, а продължи да мълчи, докато адвокатът не каза:
— Продължавайте, моля.
— Благодаря. Предстоящата гибел на Трантор не е събитие само по себе си, изолирано в схемата на човешкото развитие. То ще бъде връхната точка на сложна драма, започнала преди векове, която постоянно ускорява хода си. Говоря, господа, за развиващия се упадък и рухване на Галактическата империя.
Перовете закрещяха презрително на глас, до един в подкрепа на членовете на Комисията. Всички те имаха договори и дори брачни връзки със семейство Чен. Тъкмо тази кръв се надяваше адвокатът да разгорещи, а кръвта на Хари — да пролее и то от собствените му думи.
Адвокатът, отвратен, успя да надвика шумотевицата.
— Вие открито заявявате, че…
— Измяна! — крещяха благородниците отново и отново, многогласен накъсан рев.
Сега вече не са отегчени — помисли си Хари.
Линг Чен изчака няколко секунди с вдигнато чукче. После бавно, с две отсечени движения надолу, го остави да тупне и да произведе мелодичен гонг. Публиката млъкна, но си запази правото да мърда и шумоли.
Адвокатът разтегли думите си с професионално слисване.
— Разбирате ли, доктор Селдън, че говорите за Империя, устояла дванайсет хиляди години на всички превратности на поколенията и зад която стоят благоволението и любовта на квадрилион човешки същества?
Хари отговори бавно, сякаш учеше деца:
— Осъзнавам и сегашния статут, и миналата история на Империята. Без неуважение, но мога да претендирам, че я познавам много по-добре от всички в тази стая.
Неколцина от благородниците възразиха срещу думите на Хари. Този път Чен бързо ги накара да млъкнат и дори и шумоленето престана.
— И вие предсказвате нейното рухване?
— Това е предсказание, направено от математиката. Не правя морални оценки. Лично аз съжалявам за тази перспектива. Дори ако се допуснеше, че Империята е нещо лошо (допуск, който аз не правя), състоянието на анархия, което би последвало падането й, ще бъде нещо още по-лошо. — Хари огледа благородниците, издири отделни лица, както би направил в класната стая. Те срещаха погледа му възмутено. Той продължаваше да говори с равен, разумен тон, без драматизъм: — Тъкмо на борбата с това състояние на анархия се е посветил моят Проект. Падението на Империята, господа, е нещо масивно обаче и борбата с него не е лесна. То е продиктувано от растящата бюрокрация, намаляващата инициатива, замразяването на кастите, заприщването на любопитството — сто други фактора. Както казах, то продължава вече векове и е твърде величествено и внушително движение, за да го спрем.