Перовете слушаха внимателно. На Хари му се стори, че вижда искрици на разпознаване в немалко лица от тази неголяма тълпа.
Адвокатът отново скочи, разперил ръце, невярващ.
— Не е ли очевидно за всеки, че Империята е силна, каквато е била винаги?
Перовете замълчаха, а членовете на Комисията извърнаха погледи. Хари беше докоснал оголения нерв. И все пак Чен като че не го беше грижа.
— Образът на силата е навсякъде около вас — каза Хари. — Той сякаш ще съществува вечно. Ала, господин адвокат, чак до самия момент, когато бурята го прекършва, изгнилият дънер изглежда също тъй мощен, както винаги. Вихърът на бурята свири в клоните на Империята дори и сега. Вслушайте се с ушите на психоисторията и ще чуете скърцането.
Адвокатът сега забеляза, че благородниците и членовете на Комисията вече не се впечатляват от неговото театро. Хари им въздействаше. Всеки ден те виждаха как от куполите падат все повече плочки, транспортната система все повече загнива — и края на луксовете, които можеха да си позволят, внасяни от неспокойните съюзници хранопроизводители. Всеки ден идваха новини за системи, които тихомълком изпадаха от имперската икономика и създаваха самостоятелни, самозадоволяващи се и много по-ефикасни единици. Опита се да възстанови позиции чрез укор.
— Господин Селдън, не сме тук, за да слу…
Хари скочи. Обърна се с лице към Комисията. Буун вдигна пръст, разтвори устни, но Хари знаеше какво прави.
— Империята ще изчезне и с нея — всичко добро в нея. Знанията, които е събрала, ще изгният, а установеният от нея ред ще изчезне. Междузвездните войни ще са безкрайни; междузвездната търговия ще западне; населението ще намалее; световете ще изгубят връзка с главното галактическо тяло… И така ще останат нещата.
Професорският тон, рязък и прозаичен, като че стъписа адвоката, който в края на краищата беше все още млад и го чакаха много години живот. Като че беше загубил дирята на аргументите си.
Перовете бяха замлъкнали като уплашени прилепи по стените на пещера.
Гласът на адвоката прозвуча глухо и немощно:
— Без съмнение, професор Селдън, не… завинаги?
Хари се беше подготвял за този миг от десетилетия. Колко пъти бе репетирал тъкмо такава сцена в леглото преди сън? Колко пъти се беше чудил дали не придобива комплеск на мъченик, предвкусвайки подобна сцена?
Един конкретен спомен изникна в ума му и го разсея за момент: как говори с Дорс какво ще каже, когато Империята най-после го забележи, най-накрая се отчая и изнерви достатъчно да го обвини в измяна.
Гърлото му се стегна, той си пое леко дъх, прикри тревогата си, поуспокои се. Бяха изминали само секунда-две.
— Психоисторията, която може да предскаже падането, може да изкаже твърдения, отнасящи се до Мрачните векове след него. Империята, господа, както току-що казахме, е устояла дванайсет хиляди години. Идващите мрачни векове ще траят не дванайсет, а трийсет хиляди години. Ще възникне Втора Империя, но между нея и нашата цивилизация ще има хиляда поколения страдащо човечество. Трябва да се борим с това.
Благородниците бяха като омагьосани.
Адвокатът по сигнал на члена на Комисията, седящ отдясно на Чен, се окопити и каза оживено, макар и не много силно:
— Вие си противоречите. Казахте по-рано, че не можете да предотвратите гибелта на Трантор — а оттам, предполага се, и падането… така нареченото падане на Империята.
— И сега не казвам, че можем да предотвратим падането.
Очите на адвоката почти го молеха да каже нещо, вдъхващо увереност — не заради самия Хари, а заради собствените му деца, заради семейството му.
Хари разбра, че е време да предложи мъничко надежда — и да потвърди важността на собствената си служба.
— Но все още не е твърде късно да съкратим хаоса, който ще последва. Възможно е, господа, да намалим продължителността на анархията до едно-единствено хилядолетие, ако на моята група се позволи да действа сега. Ние се намираме в деликатен исторически момент. Огромната, прииждаща маса от събития трябва да се отклони съвсем мъничко — съвсем мъничко — не може да е много, но може да бъде достатъчно, за да премахне двайсет и девет хиляди години нещастия от човешката история.