На адвокатът тези времеви мащаби се сториха незадоволителни.
— Как предлагате да го направим?
— Като спасим знанията на расата. Сумата на човешкото познание не е по силите на нито един отделен човек, на които и да било хиляда души. С унищожението на нашата обществена тъкан науката ще бъде разбита на милион парченца. Отделните индивиди ще знаят много за изключително малки частици от цялото знание. Сами по себе си те ще бъдат безпомощни и безполезни. Парченцата знание, безсмислени, няма да бъдат предадени нататък. Те ще се загубят от поколенията. Но ако сега подготвим гигантско обобщение на цялото знание, то никога няма да се загуби. Идните поколения ще градят върху него и няма да се наложи да го преоткриват за себе си. Едно хилядолетие ще свърши работата на трийсет хиляди.
— Всичко това…
— Целият мой Проект — каза твърдо Хари, — моите трийсет хиляди души с техните жени и деца са се посветили на подготвянето на Енциклопедия Галактика. Те няма да успеят да я завършат до края на живота си. Аз дори няма да доживея да видя, че вече е що-годе започната. Но когато Трантор рухне, тя ще е завършена и копия от нея ще съществуват във всяка голяма библиотека в Галактиката.
Адвокатът се втренчи в Хари, като че беше или светец, или чудовище. Чен отново остави чукчето да падне встрани от центъра. Някои от благородниците подскочиха от резкия дрънчащ звук.
Адвокатът знаеше истината за онова, което говореше Хари; всички те знаеха, че Империята се руши, някои знаеха и че вече е мъртва. Хари усети глуха, пробождаща тъга отново да бъде — винаги и винаги и отново — носителят на лошата вълна. Колко хубаво ще е да не мислиш за смърт и загниване, да си някъде другаде, на Хеликон може би, да се учиш отново как да живееш без страх под небето — небето! Да виждаш непосредствено онези неща, които използвам като метафора — дърво, вятър, буря. Аз наистина съм гарван. Знам защо ме мразят и се страхуват от мен!
— Приключих с вас, професоре — каза адвокатът.
Хари кимна, напусна трибуната и се върна на скамейката. Седна бавно, вдървено до Гаал Дорник.
С мрачна усмивка той попита Гаал:
— Как ти хареса представлението?
Младото лице на Гаал беше лъскаво и с наситен цвят. Той каза:
— Сбърка ги.
Хари поклати глава.
— Боя се, че ще ме намразят, задето отново съм им казал всичко това.
Гаал преглътна. Имаше кураж, но все пак беше човек.
— Какво ли ще стане сега?
— Ще отложат процеса и ще се опитат да постигнат някаква частна договореност с мен.
— Откъде знаеш?
Хари бавно залюля глава напред-назад и разтри врата си с една ръка.
— Ще бъда честен. Не знам. Зависи от началника на Комисията. От години го изучавам. Опитах се да анализирам делата му, но знаеш колко е рисковано да въведеш прищявките на един индивид в психоисторическите уравнения. И все пак имам надежди.
Данийл. Колко добре се справих?
57
Отначало Чен бе възбудил враждебността на Хари с начина, по който детронира (и прати в изгнание? уби?) император Агис ХIV. На Хари често му се искаше да бе могъл да предприеме нещо…
И по време на целия процес Линг Чен бе стоял зад съдийското си бюро с израз на аристократично отегчение — не правеше нищо, говореше малко, оставяше адвоката си — човек сам по себе си не особено забележим — да задава всички въпроси. Въпреки посещението в първата му килия мнението на Хари за Чен отново се беше върнало на първото квадратче — презрение.
Адвокатът бе докарал показанията на Хари предния ден до трънливия въпрос за самия Психоисторически проект и предсказанията на Хари. Хари им беше казал онова, което им трябваше да знаят, и нито грам повече — и все пак вярваше, че е успял да изкара деня.
На четвъртия ден, когато адвокатът му подсказа да уточни действителните признаци на упадъка и краха на Империята, Хари използва като пример Комисията за обществена безопасност.
— Най-добрите традиции на императорското управление сега са смазани от бръмчащите формули мотори на политическата изобретателност и закон, докаран до крайности. Законите са заплетени и надвивани от казуси с необикновена сила на прецеденти и съкрушителна липса на приложимост. Мъртвата тежест на миналото ни потиска също толкова сигурно, както и ако всички трупове на нашите предци бяха събрани в нашите всекидневни, отказващи да ги погребат. Но ние дори не разпознаваме лицата им, нито знаем имената им, защото макар миналото да ни мачка, ние не го познаваме. Загубили сме толкова много история, че никога няма да можем да възстановим пътя към своите корени. Ние не знаем кои сме, нито защо сме тук…