— Според вас ние сме невежи, професоре?
Хари се усмихна уморено на адвоката на началника на Комисията и се обърна към бароните съдии.
— Нито един от вас не може да ми каже какво се е случило преди петстотин години, да не говорим за хиляда. Списък с императори, не се съмнявам, но какво са направили, как са живели, няма ни най-малко значение за вас… И все пак когато изникне казус, вие изпращате своите слуги в хранилищата на традиционната юридическа и политическа история, за да изровят казуси като стари кости, в които вие ще вдъхнете вълшебен, ала гротесков живот.
При тези думи очите на Линг Чен се поприсвиха, нищо повече.
Какво ли е намислил? — зачуди се Хари. — През половината време той изглежда така, сякаш има намерение да ме остави да се обеся заради моята предателска арогантност — или поне така трябва да изглежда на публиката. А през другата половина той ме оставя да изяснявам мисли, които трябва да резонират у всеки от тях, които трябва да ги убедят, че съм прав…
Сега адвокатът пристъпи към Гаал Дорник, който седеше на трибуната, приклещен между скуката и страха за живота си — вцепеняваща ситуация, както добре знаеше Хари.
— Скоро нашите разисквания ще приключат. Но нещо се е случило в този наш овехтял политически апарат — адвокатът хвърли ироничен поглед на Хари, — което причинява грижи на тази Комисия. Формира се нов клон на администрацията, Комисията за обща сигурност, и тя е поставила като своя първа задача разследването на възможността в тази Империя от хиляди години да са се внедрили сили, които й желаят злото. До тази Комисия е адресирано официално писмо, придружено с документ, изискващ незабавни действия от страна на самия император Клаюс. Нашата Комисия и нашият уважаем началник на Комисията винаги са били загрижени за проблемите, засягащи императора. Така че кажете ми, Гаал Дорник, какво знаете за роботите? Не за автоматите, а за напълно притежаващите разум мислещи машини.
Хари бавно вдигна поглед и забеляза объркването на Гаал. О, небеса — помисли си той. Това означава, че Фарад Синтер ще ни мъчи… Хари се обърна към Буун и прошепна:
— Знаеше ли, че сега ще изникне това?
Буун отговори:
— Не. Синтер е попълнил друг документ с молба да му се предостави правото да те разпита по време на този процес със своя собствена цел: събиране на доказателства. Не вярвам Чен да отхвърли молбата, освен ако не иска да отхвърли авторитета на Общата сигурност. Не е в негов най-добър интерес да го прави… все още.
Хари се облегна назад. Гаал вече беше преполовил отговора си, точен и недвусмислен, както беше обичайно за него.
— Те са древен мит и, разбира се, предполагам, че те някога вероятно са съществували в мъглявото минало. Знам детски истории…
— Детските истории не ни интересуват — прекъсна го адвокатът. — В интересите на проучването на този въпрос, преди да получи пълна публична разгласа, имаме нужда да знаем дали някога лично сте научавали за съществуването на робот или роботи.
Гаал се усмихна, малко притеснен от абсурдната тема.
— Не — отвърна той.
— Абсолютно сигурен ли сте?
— Да. Никога не съм научавал лично.
— Роботи служат ли в Проекта на професор Селдън?
— Лично аз не знам за нито един — отвърна Гаал.
— Благодаря — каза адвокатът. — А сега бих искал отново и за последен път да призова професор Хари Селдън.
Хари отново застана на трибуната и сподири с поглед Гаал, който се върна на подсъдимата скамейка. Размениха си кратки погледи; Гаал бе напълно озадачен от тази линия на разпита. И как да не бъде? Какво общо, по дяволите, имаха роботите с Хари или с Проекта?
— Професоре, тези разисквания се оказаха уморителни и непредвидими — искам да кажа, непродуктивни! — за всички нас. — Адвокатът поклати глава при тази грешка на езика и направи гримаса — чисто театралничене, убеден бе Хари.
— Съгласен съм — отвърна тихо той.
— А сега бе въведен нов елемент и ние сме длъжни да зададем тези последни въпроси в интерес на изпълнението на нашия дълг с лоялна ефикасност и внимание към подробностите.
— Разбира се.
— В момента във вашия Проект ангажирани ли са някакви роботи?
— Не — отвърна Хари.
— Служили ли са роботи някога в този Проект?
— не.
— Някога познавали ли сте робот?
— Не — отвърна Хари с надеждата, че тренировката на Данийл ще измами всякакви детектори на лъжата, тайно използвани от Чен.