— По ваше мнение тази загриженост за роботите симптоматична ли е за рушащата се империя?
— Не — отвърна Хари. — През цялата си история човечеството винаги е било разсейвано от спомени от митичното си минало.
— А какво имате предвид под „митично минало“?
— Опитваме се да направим връзка с миналото, също както се опитваме да се разпрострем безкрайно в бъдещето. Ние сме раса, която обича да възвеличава. Представяме си минало, съответстващо на настоящето или обясняващо настоящето, и докато знанията ни за миналото избледняват, ние го изпълваме с нашите съвременни психологически проблеми.
— Какъв проблем представляват роботите?
— Загубата на контрол, бих казал.
— Някога усещали ли сте тази „загуба на контрол“, професоре?
— Да, но никога не съм обвинявал за нея роботите.
Бароните се усмихнаха, после веднага станаха сериозни, щом Чен вдигна показалец. Чен слушаше много напрегнато.
— Тази Империя заплашена ли е от заговор на роботи?
— Това не фигурира в моите изчисления — каза Хари съвсем искрено.
— Подготвен ли сте да отговорите на още по-подробни въпроси от адвокатите за Общата сигурност утре, отнасящи се до този проблем?
Хари кимна.
— Ако е необходимо, да.
Адвокатът го освободи. Хари се върна на скамейката и се наведе да попита Буун:
— Това пък какво беше?
— Комисията прикрива тила си — каза Буун така, че Гаал Дорник да не чуе. — Получих съобщение от моя кабинет — той извади бележка. — Синтер ви преследва, професоре. Той моли да бъде подготвено ново обвинение от името на Комисията по обща сигурност. Моли да за писмен отказ от правото на двойно обвинение поради откриването на необикновено доказателство. Само това успях да узная.
— Искате да кажете, че този процес няма да е краят?
— Боя се, че не — отвърна Буун. — Ще се опитам да превърна разискванията на Общата безопасност просто в разширение — ще се обърна към правото ви на меритократ на допълнително изслушване на сроден разпит, но не зная как ще сработи новата система.
— Жалко — каза Хари. — Знам колко много би искал Линг Чен да свърши с мен. И аз с него — той погледна Буун с израз, който би могъл да бъде объркан с веселост.
Буун кимна сериозно.
— Наистина.
58
Клиа се пробуди от ярките си сънища и вдигна глава от рамото на Бран. Усещаше два робота да се приближават.
Калусин влезе в стаята без предупреждение и без да се притеснява, спря и ги загледа.
— Това случайна връзка ли е — попита той — или сигнал за дълготрайно обвързване?
— Не ти влиза в работата — отряза го Клиа, без да се тревожи да събере разхвърляните си дрехи.
Плусикс влезе бавен и шумен като разбрицана стара платформа.
— Отговорът ти ни е нужен, за да започнем приготовленията — каза той. — Лодовик вярва, че скоро ще има опити да се променят всички шифри в двореца.
— Защо?
— Издирването се е разраснало. Вече е обхванало петдесет Сектора — каза Калусин. — Нещо става в двореца.
Клиа стана и се облече. Кой знае защо, не я беше срам от машините. Знаеше, че те не са човеци, не притежаваха никакви човешки емоции като такива; пред тях не чувстваше повече срам, отколкото пред огледалото на тоалетката. И все пак когато приключи, осъзна, че тези машини са способни на един много изтънчен вариант на разграничение и дори преценка.
— Какъв е отговорът ти? — попита Калусин.
— Кажете на Лодовик да дойде тук — обади се Бран и стана също да се облича, макар и по-засрамен от Клиа. Докато си обуваше панталоните, се обърна.
— Идва — обясни Калусин.
Когато Лодовик влезе в стаята, те стояха неловко в кръг. Плусикс и Калусин се отдръпнаха, а той зае мястото помежду им.
— Имам въпрос към вас — каза Бран, преди Клиа да успее да се обади. Тя отстъпи.
— Моля — отвърна Плусикс. — Обожавам въпросите.
— Към Лодовик — обясни Бран. — Навремето си бил част от този заговор, бил си верен на Данийл, нали?
— Да.
— Какво те накара да минеш на другата страна?
— Външно влияние промени програмите ми по фин начин — обясни Лодовик. — Личност от далечното минало или по-скоро разширена и подсилена симулация на тази личност.
Той нахвърля развитието си с няколко изречения. Бран и Клиа се спогледаха.
— Хари Селдън е одобрил разширението на тези незаконни симове само за да изучава начина, по който хората са мислели навремето? — попита Клиа.
— В частност. Не зная цялата история — отвърна Лодовик. — Освобождаването им е причинило големи неприятности на роботите и на мнозина други преди десетилетия.
— Но сега той е нещо повече от сим? — попита Клиа. — Нещо като призрак, ангел, каквото и да е?