— Тогава ще ви помогнем — каза тя.
59
Хари седеше умълчан, когато съдиите влязоха. Буун стоеше до него, но Гаал Дорник го нямаше в залата. Хари не беше спал много предната нощ. Искаше да се свие на стола и да намери по-удобно положение, но щом Линг Чен влезе, замръзна на място. Началникът на комисията зае най-високия подиум и се взря важно в пространството.
Небеса, как мразя този човек — помисли си Хари.
Адвокатът на Комисията за обществена безопасност влезе и се приближи до съдиите.
— Днес бе предвидена възможност за Комисията по обща сигурност да разговаря с професор Селдън — каза той. — Но новоизпечената Комисия очевидно си има по-важни занимания и помоли за отлагане. Дали съдиите от Комисията биха желали да удовлетворят молбата им?
Линг Чен огледа съдебната зала с премрежени, почти сънени очи, после кимна. На Хари му се стори, че забелязва лека извивка на устните на Началника на комисията.
— Ще продължим ли тогава с процеса към последната му фаза или да прекъснем и да продължим разискванията на по-късна дата?
Хари се надигна и изсумтя. Буун сложи длан на рамото му.
Линг Чен вдигна поглед към тавана.
— Прекъсване — измърмори той и отново сведе поглед.
— Прекъсваме до времето, когато според съдиите ще бъде целесъобразно да продължим — каза адвокатът.
На Хари му се стори, че издиша. Поклати глава и изгледа ядно началника на Комисията, но Чен съзерцаваше някаква по-висша сфера на съществуване с доволство, което двойно повече вбесяваше Хари.
В коридора на път за килията си Хари кресна на Буун:
— Тези никога няма да приключат с мен! Нямат никакво приличие!
Буун просто безпомощно вдигна ръце и стражите върнаха Хари в килията.
60
Линг Чен позволи на Крийн да съблече съдийските му одежди. Слугата съблече господаря си бързо и мълчаливо, почти без да нарушава вглъбението на началника на Комисията. Чен беше вперил празен поглед в отсрещната стена, докато Крийн развързваше дългия му златен пояс. Най-накрая, облечен в бледосива риза, Чен вдигна пръст; Крийн се поклони и напусна покоите на началника.
Чен докосна с пръст меката част на ухото си и се обърна бавно, като в транс към информатора на бюрото.
— Хари Селдън — каза той. — Дестилация на основните източници.
Информаторът поработи няколко секунди и отговори:
— Двеста седемдесет и четири доклада за психоисторията, Селдън, конфискация за процеса, академици, загрижени за това, как не-публичният трибунал третира Селдън, четирийсет и две неподписани мнения на меритократи само на Трантор, застъпващи се за освобождаването му…
Чен нареди на машината да спре. Отразяваха процеса сравнително леко, както и очакваше. Не беше планирал нито да насърчава, нито да потиска никакви истории във връзка със Селдън и не виждаше причина да сменя подхода си и сега.
Всъщност Чен изпитваше аристократична неприязън към контрола над информационните източници — най-добре беше да не им налагат спънки и да знаеш как да получиш исканите резултати чрез манипулация на събитията, смятани за достойни да влязат в новините. Всяка по-деспотична мярка обикновено твърде биеше на очи като служеща най-вече на собствените ти цели и поради това беше по-малко ефективна.
— Селдън и роботите — каза чен с нисък, твърд глас. Затвори очи.
Информаторът продължи да нарежда:
— Четиринайсет статии изразяват загриженост по повод създаването на Комисията за обща сигурност. Във всяка се споменава интересът на Фарад Синтер към Вечните и убеждението му, че те са роботи. Освен това се спомената Джоранум и падането му в ръцете на Демерзел и Хари Селдън. Четирима подозират, че Фарад Синтер стои зад арестуването и процеса срещу Хари Селдън. Двама свързват Селдън с Тигрицата, която някога чак до смъртта й е била смятана за робот от екстремисти и политически опортюнисти. Последните истории са се появили заедно с Комисията за обща сигурност.
— Ключови изходи?
— Всичките са ключови.
— Подробности за първия.
— Изход и история от най-висок профил, „Трантор рейдиънс“, двайсет и седем медийни типа, наситеност на всичките двайсет и седем.
Чен кимна разсеяно на себе си, отново докосна ухото си. Пак повика Крийн. Лаврентиецът като че се появи от нищото, сякаш просто се бе разтворил във въздуха и никога не бе излизал от стаята.
— Специалните части на Фарад пак ли са се раздвижили?
— Да, сир. Вара Лизо отново предвожда издирванията им. Императорът знае за тяхната дейност и като че я одобрява.
— Синтер не си губи времето. След всички тези години, Крийн, това изглежда направо твърде лесно. Извикай генерал Протон от „пенсията“ му — нареди Чен — и ми го изпрати. След като пристигне — никакви комуникации.