Началникът на Комисията се вгледа в Крийн и пусна широка, почти момчешка усмивка. Прислужникът вяло се усмихна в отговор. Последния път, когато беше виждал подобна усмивка на лицето на Чен, началникът на Комисията бе наредил генерал Протон да придружи Агис IV в изгнание — всъщност в забрава, — от което той никога не се бе върнал. В двореца беше настанал същински ад. Крийн бе загубил четирима членове на семейството си в последвалите чистки и политическа ренормализация.
Оттогава името Протон носеше тежък товар от страх — и без съмнение това се включваше в намеренията на Чен.
Крийн отстъпи отново с пребледняло лице.
— Да, сир.
Като всички лаврентийци Крийн желаеше само стабилност, мир и постоянна работа, но очевидно това нямаше да го бъде.
61
Лодовик влезе в дългата зала и видя Калусин, застанал в сянката близо до големия прозорец с изглед към главния склад. Три човекоподобни фигури стояха между Калусин и прозореца. Лодовик забеляза метален проблясък върху издигнатата платформа помежду им. Пристъпи напред и Калусин го пресрещна, протегнал ръка.
На издигнатата платформа лежеше Плусикс. Постоянен, характерен стържещ звук излизаше от вътрешността на гръдния кош на древния робот.
Доколкото знаеше, Лодовик не беше виждал другите преди. Предположи, че всичките са роботи. Двама мъжки и един женски.
Женският го погледна. Макар чертите й да бяха променени, по стойката, ръста и котешката осанка, помогнала й да си спечели прякора „Тигрицата“, Лодовик разбра, че това трябва да е Дорс Венабили. За миг не се досети защо тя е тук и защо Плусикс лежи по гръб.
Сцената наподобяваше човешко бдение край смъртно легло.
— Повече поправки не могат да се правят — каза Калусин. — Р. Плусикс е близо до своя край.
Пренебрегвайки за момент посетителите, Лодовик пристъпи към платформата, на която лежеше Плусикс. Старият робот с метална обшивка беше покрит с листове датчици. Лодовик погледна Калусин и човекоподобният му обясни положението на машинен език: няколко от ключовите системи на Плусикс не можеха да се поправят на Трантор. Дорс беше тук по съглашение за безопасно преминаване; самият Данийл искал да дойде и да поднесе почитанията си, ако е необходимо, но не би поел риска при сегашните обстоятелства. Това беше нещастие, подъл удар за каузата, към която Лодовик се беше присъединил толкова скоро, но предстоеше още по-обезпокоителна новина. Като че нашите предпазни мерки за секретност са се провалили. Ти си носил в себе си приспособление за следене от Еос. Данийл те е използвал като примамка, за да ни намери.
— Претърсих за подобно приспособление и не намерих. — На Волтер: Ти не ми каза за такова приспособление!
Не съм безгрешен, приятелю. Този Данийл е много по-стар и от двама ни и очевидно по-коварен.
Лодовик се обърна към Дорс:
— Това вярно ли е?
— Не зная за никакво такова приспособление — каза Дорс, — но Р. Данийл научи за това място само преди няколко дена, така че със сигурност е възможно.
С нещо като срам, а може би и гняв Лодовик провери данните на датчиците по Плусикс. Очите на древната машина бяха помръкнали, но приближаването на Лодовик като че предизвика отклик.
Иззад Лодовик отекна строг глас:
— Намирам присъствието на тази мерзост непоносимо. А сега той е разкрил това светилище на врага.
Говорещият беше един от мъжете роботи, изработен така, че да наподобява възрастен, но силен чиновник. Беше облечен с бозавата туника на транторските Сиви. Тънкият му пръст сочеше право към Лодовик.
— Събрали сме се тук да обсъждаме жизненоважни въпроси. Това чудовище трябва да бъде първата точка от дневния ни ред. Той трябва да бъде унищожен. — Макар че думите привидно съдържаха човешка страст, тонът му беше прецизен и овладян — защото говореше в присъствието на роботи, не на човеци. Лодовик наблюдаваше учуден това двойствено, получовешко поведение.
Другият мъжки робот вдигна ръка да се намеси. На вид приличаше на млад художник, член на меритократската класа, известни като Ексцентриците, облечен в ярки райета.
— Моля те, бъди благоразумен, Туринген. Двайсет хилядолетия са доказали безплодността на насилието сред нашия вид.
— Но този вече не е от нашия вид. Без Трите закона той представлява смъртна опасност, потенциална машина убиец, вълк, пуснат на воля сред стадото.
Другият мъжки робот се усмихна.
— Твоите метафори винаги са били изразителни, Туринген, но моята фракция никога не е приемала това, че нашата роля трябва да бъде на овчарски кучета.