— Тъкмо това е била целта на Волтер, смятам — отвърна Лодовик. — И все пак напомням на Данийл и на тебе, че въпреки липсата на Трите закона при мен аз никога не съм убивал човешко същество. Вие и двамата сте. А някога, преди хиляди години, двама роботи, двама слуги, се наговорили да променят човешката история, бавно да унищожат изначалния дом на човечеството, без изобщо да са питали някой човек!
После, също така своенравно, емоционално, отбранително, той тихо додаде:
— Обвиняваш ме, че вече не съм робот. Погледни Данийл, погледни и себе си, Дорс Венабили.
Дорс се завъртя, като леко залитна, и направи няколко крачки към вратата, преди отново да спре. Тя погледна през рамо; гласът й беше остър и хладен:
— Опита ли някой от вас да навреди на Хари Селдън или да му пречи в задачите му, ще се погрижа на всички ви да дойде краят.
Лодовик бе поразен от страстта в гласа й, толкова силна, толкова човешка.
Тя си тръгна, а Лодовик се върна при платформата.
Плусикс го огледа през гаснещите си очи.
— Работата не е приключила. Няма да функционирам достатъчно дълго да я видя завършена. Предлагам да станеш мой заместник.
Лодовик бързо подготви формалните си аргументи срещу това прехвърляне на властта: невежеството му по отношение на много важни факти, липсата на неврална подготовка за това ниво на ръководство, участието му в други акции, свързани с голям риск. Той ги изказа отново на машинен език.
Плусикс мисли над тях няколко хилядни от секундата, преди да отговори:
— След като престана да функционирам, ще има дебат. Моето предложение има тежест, но не е окончателно. Ако всички оцелеем след онова, което ще стане в следващите няколко дена, тогава ще се вземе окончателното решение.
Плусикс протегна ръка. Лодовик пое дланта. Чрез излъчване с директен контакт Плусикс прехвърли значителни количества информация в Лодовик. Когато приключи, той се отпусна на масата с ръце до тялото.
— Нищо ли никога не може да е просто? — рече Плусикс. — Служил съм толкова хиляди години, без никога да почувствам благодарността на някое човешко същество, без никога да получа пряко потвърждение за моята полезност. Хубаво е противниците да те уважават… Но преди да изгубя способност да приемам комуникации, да възприемам сетивно света или да обработвам памет…
Сиянието в старите му очи му угасваше.
— Дали някой човек, дете дори ще дойде и ще ми каже: „Добре се справи.“?
Всички роботи в стаята мълчаха.
Вратата в дъното се отвори и влязоха Клиа и Бран.
Клиа пристъпи напред, прехапала долната си устна. Лодовик отстъпи встрани, за да се приближи тя до Плусикс. Старият робот завъртя глава и я видя. Честотата на стържещия звук се увеличи и той се превърна в остро съскане като изпускане на пара.
Клиа положи длан върху лицето на робота. На Лодовик му се струваше чудо това, че тя знае какво става, че няма нужда да й се обяснява. Но тя е човек. В тях има животинска жизненост и бързина.
Клиа не каза нищо — гледаше робота с израз на озадачено съчувствие. Бран застана до нея със скръстени ръце. Клиа натисна по-силно металното чело, с палец върху металната буза, сякаш искаше да накара робота да усети натиска, нейното докосване.
— За мен е чест да служа — промълви Плусикс с тих, далечен глас.
— Ти си добър учител — меко каза Клиа.
Старият робот вдигна ръка и я потупа по китката с твърди, нежни пръсти.
Стържещият звук утихна. Сиянието в очите на Плусикс угасна.
— Мъртъв ли е? — попита Клиа.
— Престана да функционира — отвърна Калусин.
Клиа вдигна ръка и погледна пръстите си.
— Не усетих никаква промяна.
— Схемите на паметта ще съществуват още много години, може би хиляди години — каза Калусин. — Но мозъкът вече не може да се адаптира към постъпването на нова информация или да променя състоянието си. Мисълта вече я няма.
Клиа погледна древната машина все така озадачено.
— Ние все пак ще…
— Да — отвърна Калусин. — Ние все пак ще посетим Хари Селдън.
— Хайде — каза Клиа. Гласът й трепереше. — Чувствам отново онази жена там навън. Може би нямаме много време.
62
Дорс усещаше надигането на старите си защитни програми като внезапно и неизбежно чувство за топлина в мозъка й. Излезе от склада и взе такси до най-близката станция на старинния общ транспорт, купи си билет и се качи на почти празния гравивлак. Данийл я беше снабдил със списък от инструкции, които да следва, след като се срещне с келвинианците и им направи предложението. Следващата инструкция беше да отиде в Микоген, на осем хиляди километра от Имперския сектор, и да чака вест. Данийл разпределяше роботите си по цял Трантор, за да отблъсне внезапното подновяване на издирванията от страна на Фарад Синтер.