— Нищо не зная за това!
Клаюс избухна.
— Защо не знаеш… нещо?! Каквото и да е! Вече са арестували четири хиляди деца само в Дал и ги карат в затвора Рикериан за обработка!
— Те само ще… Искам да кажа, Протон само това може, има разрешение да го прави, ако има всеобщ метеж…
— Аз говорих с него, глупако!
Челото на Фарад се набърчи и той се втренчи в императора със смесен израз на ужас и любопитство.
— И какво каза той?
— Комисията за обща сигурност е издала прокламация за непосредствена заплаха за трона! Прокламацията е санкционирана и подпечатана от тебе като началник на комисията!
— Фалшификация! — извика Синтер. — Аз имам избрана група от Специалните сили, която издирва роботи. Вара Лизо, сир. Нищо повече! Ние се концентрираме в Стрилинг. Притиснали сме в ъгъла една много подозрителна група в един стар склад, близо до търговските райони…
Клаюс едва не изпищя от гняв.
— Наредих на генерала незабавно да изтегли войските си. Каза, че ще се подчини… Все още притежавам тази власт, Синтер! Но…
— Разбира се, че я притежавате, ваше височество! Трябва веднага да открием кой отговаря за…
— На никого не му пука! Дал ври и кипи — имало е много икономически натиск, обществен натиск, а Дал винаги е бил опасен. Моите обществени наблюдатели ми казват, че никога не са виждали чак такива брожения — четири хиляди деца, Синтер! Това е чудовищно!
— Не е мое дело, мой императоре!
— Навсякъде личи твоят почерк! Параноидни заблуждения…
— Сир, заловихме робота! В момента проверяваме паметта й!
— Видях доклада… Чен ми го изпрати преди петнайсет минути. Тя… то е било в Микоген от години, скрито в частен дом, съхранявано от семейство, вярно на старите ритуали, старите митове… на хиляди години е, а паметта й е почти бяло петно! Семейството твърди, че тя е последният функциониращ робот в Галактиката! Абсолютно никакъв спомен няма за Хари Селдън!
Синтер млъкна, но устните му мърдаха, а челото му като че направо щеше да се прегъне на две.
— Съществува план… план, който се изпълнява… — задъха се той.
— Протон настоява, че е получил заповедта от тебе, със санкцията и печата на новата Комисия — предложи да си подаде оставката като Защитник на империята, да се самоубие и да опетни честното име на семейството си, ако някой докаже нещо друго!
— Ваше височество… Клаюс, изслушайте ме…
Но Клаюс вече беше извън кожата си.
— Не зная какво ще стане, ако…
— Чуйте, мой императоре…
— Синтер! — изкрещя императорът, сграбчи го за раменете и го разстресе яростно. — Протон ескортира Агис в изгнание! Оттогава не е водил нито една официална кампания!
Изведнъж лицето на Синтер пребледня и той затвори уста. Бръчките по челото му се разгладиха.
— Чен — промълви той толкова тихо, че почти не се чу.
— Линг Чен е зает с процеса на Селдън! Обществената безопасност в момента е в застой. Той преследва Селдън, а не роботите, не…
— Чен контролира Протон — прекъсна го Синтер.
— Кой може да го докаже? Има ли значение? Има ли изобщо някакво значение? Моят трон е много крехък, Синтер. Всеки ме мисли за глупак. Ти ми каза, че можем да го направим силен — че мога да си спечеля репутацията на спасител на Трантор, да защитя Империята от обширен заговор…
Синтер остави императора да врещи, понасяйки слюнките, които хвърчаха в лицето му. Мислеше трескаво как да се оттегли и прегрупира, как да се разграничи от нещо, което очевидно беше катастрофа в развитие.
— Защо не получих доклада преди вас, сир? — попита той и Клаюс млъкна, колкото да го изгледа кръвнишки.
— Това пък какво значение има?
— Аз трябваше пръв да получа доклада, да го интерпретирам. Такава инструкция получих.
— Аз отмених твоята инструкция! Според мен трябваше да знам възможно най-скоро.
Синтер обмисли хладно онова, което току-що му бяха казали, после хвърли бърз поглед на Клаюс.
— Казали ли сте на някого, сир?
— Да! Казах на адютанта на Протон, че е получил нелепи заповеди, че ние, че ние тъкмо сме възнамерявали да проведем свое собствено разследване… аз се вкопчвах в подробности, за да те измъкна, Синтер — казах, че ти никога не би издал заповед за толкова широкомащабна акция на полицията и държавната сигурност… не и когато не разполагаме все още със сигурни доказателства… — Клаюс вдъхна шумно.
Фарад Синтер поклати тъжно глава.
— Тогава Чен знае, че ние не разполагаме с нищо… все още. — Той отдръпна ръцете на Клаюс от раменете си. — Трябва да вървя. Толкова сме близо… надявах се да приклещя цяла клетка роботи…