Пасажерът на автомата бе изпаднал в почтително мълчание.
Данийл докосна машината по малката метална сензорна глава.
— Как съществуваш сега на Трантор?
— Прониквам в компютърните и свързочни системи, в пролуките в Мрежата, като преди.
— Доколко съвършено?
— Също като преди, може би повече.
Данийл обмисли риска да разчита на Жана, както и потенциала на Волтер.
— Волтер също ли прониква в системите?
— Така предполагам — каза Жана. — Опитваме се да се избягваме, но следите му постоянно ме дразнят.
— Имаш ли достъп до защитни кодове, кодирани канали?
— С известно усилие мога да се сдобия с тях.
— А Волтер?
— Той не е глупав, каквито и други недостатъци да има — отвърна Жана.
Данийл се замисли за няколко секунди — мозъкът му работеше с най-големите си скорост и капацитет — и каза:
— Можеш да поставиш разширение на схемите си в мен. Предлагам… — и той й съобщи на машинен език определен адрес във висшите си мисловни центрове.
Миг по-късно Жана беше вътре в него. С минутите тя се изпълваше и се сдобиваше с подробности.
— За мен е чест да бъда твой съюзник — каза тя.
— Не бих искал противниците ми да имат предимство — отвърна Данийл и се извърна от парапета. Подготвяше се да излезе от апартамента.
66
Вара Лизо се возеше на количката през почти празния площад, заобиколена от ескорт от двайсет офицера от Общата сигурност, вече облечени с новите си униформи. Майор Нам вървеше до нея както винаги.
Изразът й беше леко замаян — като на кукла, дърпана твърде често в прекалено много посоки. Нещо в празнотата, опустелите улици и порутените портали беше ослепително нередно. Специалните го усещаха, а тя нямаше нужда от собствените си подсилени инстинкти, за да се чувства напрегната; но тези инстинкти бръмчаха като луди над другите, предишни събития.
На сутринта, когато се срещна с Фарад Синтер, беше видяла в този мъж, от когото и се страхуваше, и боготвореше, не увереност и сила, а груба наглост — нещо, което можеше да сравни само със собственото си отношение към дете, канещо се да престъпи границите и да бъде наказано. В съвременната имперска политика обаче наказанието не беше просто бой с пръчка; изгубването на такъв контрол и власт беше равносилно на смърт или, ако проявяха милост — на затвора Рикериан или на изгнание в ужасните Външни светове.
Майор Нам беше постоянно намръщен. Приближаваха се към площада пред главната порта на Района за разпределение и съхранение, само на няколко километра от Търговската агора, където замалко не заловиха Лодовик Трема. Този провал я тормозеше; може би с подобно доказателство в ръце положението им сега нямаше да е толкова напрегнато. И все пак днес имаше чувството, че са по следите на нещо много по-важно дори и от Трема — може би на центъра на роботската дейност на Трантор.
Вара не беше съобщила на Синтер опасенията си по повод женския робот. Малкото, което успя да събере от паметта на робота, като че не съвпадаше с надеждите му, но той не беше в настроение да осуетят мига му на триумф. Той се съгласи на днешното излизане повече за да се отърве от нея и защото тя настоя, че би било разумно да разполагат с повече доказателства, като се има предвид доколко им се противопоставя Линг Чен.
Фарад Синтер нямаше кой знае какво мнение за своята хрътка менталик — не и за нея като човешко същество, като жена.
Вара подуши и потърка носа си. Знаеше, че е непривлекателна, знаеше и че Синтер я смята просто за свой съюзник в политическото си издигане, но прекалено ли беше да се надява, че някой ден ще встъпят в по-различен съюз?
Как би могла да се приспособи към партньор без нейните способности? Твърде много беше да се надява, че ще открие някой като себе си, който би я оценил… Беше се сблъскала с твърде много разочарования, за да очаква такова съвпадение на желанията.
Нам изведнъж вдигна ръка и се заслуша в подвижния си комуникатор. Присви очи.
— Потвърдено — изсумтя той. Погледна надолу към Вара и устните му се изкривиха в израз, вероятно презрителен…
В един миг я обзе просто страх: Изпаднала в немилост! Ще ме екзекутират тук, на място! После анализира израза на майора: професионално презрение към неразбираемите заповеди на началството.
— Наредено ни е да се оттеглим — каза той. — Нещо, свързано с допълнителни сили, твърде много Специални части в района…
Откъм складовете се разнесе мърморене. Вара погледна нагоре и съзря тълпи и от Сиви, и от граждани, необичайно смесени, които се изливаха от широките порти. Отначало си помисли, че са няколко десетки, малко струпване, но Специалните веднага образуваха квадрат и вдигнаха личните си щитове. Собственият й щит се задейства с леко изпукване.