Бяха хиляди, мъже и жени; в смесицата имаше граждани и дори меритократи от университета — не само сиви и черни дрехи, а и облечени в ярки цветове възрастни. За миг Вара Лизо не повярва на очите си. Това тук не бяха Дал или Ренча, известни с политическите размирици…
Това беше Имперският сектор! А тълпата беше съставена от различни класи — нечувано! В смесицата имаше дори имперски Сиви.
Лейтенантът помоли за подкрепления и по-нататъшни инструкции. Тълпата — лицата се виждаха ясно от другата страна на площада в продължителното залезно сияние от купола — бяха нацупени и гневни. Някои носеха табели, други — прожектори, с които прожектираха лозунги по околните стени. Поток от яркочервени думи съобщаваше: ОТЗОВЕТЕ ОБЩАТА СИГУРНОСТ и КЪДЕ Е СИНТЕР?
Имаше и други, много по-груби, по-гневни. Откъм левия край на тълпата припламнаха искри и накараха площада да засияе в ярки подробности. Един проблясък се издигна на сто метра и когато избухна с отвратителен, ехтящ гръм, Специалните извадиха от кобурите си невробичовете. Но тези оръжия не ставаха за овладяване на големи тълпи, а без съмнение охраната не искаше да прибягва до бластери.
Не бяха готови.
Майорът го знаеше, но да отстъпят пред предизвикващата ги тълпа явно го човъркаше. Може би никога досега не му се беше налагало да отстъпва, никога не му се беше налагало да се изправя лице в лице с подобно нещо.
— Трябва да вървим — каза Вара на майора. Не й харесваше, че тълпата използва името на Синтер. Сега той беше много на показ — в транторските медии излязоха много истории за създаването на Комисията, — но защо изтъкваха само него?
— Моля ви — рече Вара. — Тази количка не е много бърза.
Майорът я погледна със същия онзи израз с нацупената устна и присвитите очи, който беше забелязала по-рано. Той не каза нищо повече, но даде заповед за оттегляне.
С отстъпването на кордона тълпата напредваше. После с единствения зверски рев на истинската тълпа тя се втурна да бяга.
Над шума на тълпата се чуваше и друг, още по-злокобен грохот. Вара завъртя количката си. Майорът я заобиколи с петима от най-тренираните си офицери и кресна на останалите да останат на място. Беше изчислил и разбрал, че няма да успеят да стигнат какъвто и да било подслон или по-добра защитна позиция — тълпата щеше да ги връхлети дотогава.
Вара се напрягаше да гледа между Специалните, да чува отвъд крясъците и острите команди. Лек ветрец погали бузата й. Десетки дребни търтеи се носеха над площада — мънички бръмчащи сфери колкото свит юмрук. Тълпата не обръщаше внимание на тези наблюдателни устройства.
Вара се изправи на количката и слезе долу. Можеше да тича по-бързо от количката, ако се наложеше. Или можеше да нареди на тези мъже да я носят. Тънките й ръце и крака трепереха в предчувствие на напрежението, с което щеше да се сблъска. Беше крехка и го знаеше; силата й беше другаде и тя се зачуди колцина ли от тълпата би могла да убеди.
Изписка лекичко. Да — помисли си тя. — Аз съм същинска мишка, ужасена малка мишка. Аз съм жалко същество, но моля ви, о, моля ви, оставете ме да се съсредоточа! Мога да ги бия всичките, стига да се съсредоточа!
Вара усети как вътрешните й ресурси се раздвижват. Стори й се, че забеляза как раменете на мъжете около нея се свиха, щом подготви защитата си. Никога не й се беше налагало да се защищава срещу толкова много хора. Докато усещаше как силите й започват да се съсредоточават, страхът й като че намаля. Дори и личните щитове да рухнеха, или ако тълпата ги изтласкаше към стената и се врежеше в тези щитове — беше възможно!, — тя нямаше да е безпомощна. Ако Синтер не можеше да помогне, ако майорът и Специалните му части не можеха да помогнат, тя все пак щеше да победи.
Видя как сенките се спускат още преди да чуе кънтенето на остриетата и пулсиращите мотори на разгръщащите се военни машини. Майорът вдигна ръка срещу прииждащата въздушна вълна и сенките ги обляха. Щом корабът се приземи, те сякаш се надигнаха от настилката на площада, а не слязоха, както тя знаеше, че трябва да е било.
Четири изящни машини щръкнаха на пращящите си сини пилони пред тълпата. Тя познаваше емблемата отстрани — овал от звезди, опасващ галактика, и двоен червен кръст, личната армия на императора, Външните сили за действие, които никой почти никога не виждаше. Императорът е изпратил войската си, за да ни защити — помисли си тя с облекчение, после вдигна юмрук към устата си.
Фарад й беше казал някога, че Външните сили за действие не са използвани от години и че Клаюс ги мрази и се страхува от тях; някога те бяха под командата на генерала в оставка Протон, а специалитетът на Протон — единствената причина, поради която го призоваваха от оставка — беше премахването на императори.