При гледката на машините тълпата спря и замлъкна. Не го очакваха. Това, че Външните сили за действие — предполагаемо използвани само когато статутът на самия трон е под заплаха — можеха да бъдат призовани заради някакъв си бунт, ги отрезви. Някои сред тълпата се освободиха от стадното чувство, замърмориха помежду си. Предният й фланг закипя и се дръпна назад.
За няколко секунди стотина щурмоваци с брони и щитове в синьо и черно и със шлемове на червени райета излязоха от люковете и се строиха в две редици — едната пред тълпата, а другата направо пред Вара Лизо и нейните войници от Специалните части.
Последен се показа самият генерал Протон — огромен, с яки плещи, огромни ръце и корем като буре, издул официалната му униформа. Лицето му беше почти момчешко, с рядък сив мустак и мъничка козя брадица, а мъничките му, пронизителни очички се стрелкаха напред-назад с радостна енергия. Изглеждаше радостен, сякаш бе дошъл на купон.
Протон се спря за момент между редиците, огледа се наляво и надясно, после се завъртя и се приближи до…
Вара Лизо.
Погледът му веднага падна върху нея и той се взря в нея напрегнато, почти весело, докато крачеше към нея с дългите си, дебели като стълбове крака. Някои казваха, че бил от планетата Нур — тежък и потиснически свят. Но в действителност никой не знаеше откъде идва Протон и как се е сдобил с поста си.
Протон си проби път през фалангата и застана пред Вара. Тя примига срещу масивния гръден кош, увенчан със сравнително малката глава с радостно, приятно лице.
— Значи това е малката женичка, която щеше да провокира голямата война — произнесе Протон с прекрасен теноров глас. За миг, лице в лице с онова, което можеше да е нейна орис, Вара бе поразена от парадоксалната комбинация от груба сила и привлекателно момчешко излъчване.
— Някакви успехи днес? — попита той съчувствено.
Вара примига още няколко пъти, после смънка:
— Усещам… — и притисна юмрук до устните си. Искаше й се да се разплаче или да се разкрещи, не беше сигурна какво точно. Накарай това чудовище да се огъне и да ридае с мен, пред мен.
— В района за съхранение има един склад — измърмори тя. Протон се наведе към нея, като че й предлагаше брак, за да слуша по-внимателно.
— Повторете, моля — каза той любезно.
— В района за съхранение има един склад, център за продажба на дребно. През последните няколко седмици минах покрай него дузина пъти. Изглеждаше достатъчно безобиден, но аз настройвах сетивата си, вслушвах се по-внимателно. Убедена съм, че вътре в склада има роботи, може би много роботи. Началникът на Комисията за обща сигурност…
— Да, разбира се — прекъсна я Протон. Изправи се и се загледа отвъд Специалните, отвъд редиците на собствените си войски към тълпата.
— Ще ви преведем през склада — каза той — и после стига толкова. Свърши.
— Кое… е свършило? — попита тя колебливо.
— Играта — усмихна се Протон. — Има победители, а има и победени.
67
Лодовик чу предупредителните сирени в главата си, както и всички роботи в склада. Предната вечер двамата с Калусин бяха изработили плана за евакуация. Калусин му беше съобщил, че Плусикс бил очаквал голям пробив, може би разкритие…
А сега повечето им пътища за бягство бяха отрязани от Имперските специални части. Калусин и останалите роботи бяха заети в други части на склада — носеха главите и други ценни за калвинианците предмети; хилядогодишната история и традиции на роботите, спомени на дузина роботи ключови фигури, пазени в отстранени блокове на паметта или — в няколко случая — в цели глави. В почитта на Калусин към тези реликви имаше нещо религиозно. Но Лодовик нямаше време да размишлява над особеностите на това роботско общество.
Лодовик откри Клиа и Бран в трапезарията на приземното ниво. Девойката изглеждаше решена, но уплашена — с широко отворени очи и зачервено лице. Бран сякаш беше несигурен, но не и уплашен, а просто нервен.
Лодовик пренебрегна забележката коментар на Волтер за романтичните противоположности, която му се стори напълно неуместен.
— Тръгваме — съобщи им Лодовик.
— Багажът ни е готов — отвърна Бран и вдигна малка платнена торба, съдържаща всичкото им материално имущество.
— Усещам я. Нас търси — обади се Клиа.
— Може би — отвърна Лодовик. — Но в долните нива има скрити изходи, неизползвани от хиляди години. Някои излизат близо до дворцовия арест, където държат Селдън…