— Не искам повече да съм такава! Искам да съм най-обикновена!
Гласът й отекна в безстрастните древни стени.
68
Буун беше застанал до Хари, а Лорс Аваким — до Гаал Дорник. Когато влязоха, петимата съдии бяха вече седнали — Линг Чен, както винаги, най-високо в средата. Хари се почувства леко замаян — стоеше прав от повече от пет минути, докато чиновникът монотонно четеше обвиненията. Хвърли поглед към съдийската камара, после леко се наклони към Гаал и най-накрая се облегна на него. Гаал го подкрепи, без да каже нищо, докато не възстанови равновесието си и се изправи отново.
— Извинявай — измърмори той.
Линг Чен заговори, без дори да погледне Хари:
— Продължаването на този процес би било безцелно. Общата сигурност вече няма причини да подлага професор Селдън на кръстосан разпит.
Хари не смееше да почувства дори лек полъх на надежда, идващ от устните на този човек.
— Всички публични разисквания вече вървят към края си. — Чен и съдиите се изправиха. Седжар Буун стисна лакета на Хари, щом членовете на Комисията се отдръпнаха от пейката. Бароните също се изправиха с мърморене. Адвокатът се приближи до обвинителната скамейка и се обърна към Гаал и Хари.
— Началникът на Комисията ще размени с вас няколко думи на четири очи — каза той. Кимна на Буун и Лорс Аваким — професионална любезност или може би признание към колеги. — Клиентите ви трябва да бъдат оставени сами. Те ще останат тук. Всички останали ще напуснат.
Хари не знаеше как да се чувства и какво да мисли. Ресурсите му вече вървяха към тъжен край. Буун докосна ръката му, усмихна му се уверено и излезе заедно с Аваким.
След като залата опустя, залостиха външните врати с дълги месингови резета и членовете на Комисията се завърнаха. Сега Линг Чен наблюдаваше внимателно Хари.
— Сир, бих предпочел адвокатите ни също да са тук — каза Хари с хриплив глас. Мразеше тази слабост, тази неувереност.
Членът на Комисията, който седеше отляво на Чен, отговори:
— Това вече не е процес, доктор Селдън. Личната ви съдба вече не е на дневен ред. Тук сме, за да разговаряме за държавната сигурност.
— Аз ще говоря — обади се Чен. Останалите членове на Комисията като че се стопиха в столовете си, потънаха в мълчание, потвърждавайки властта на този жилав, твърд човек със спокойни черти и маниери на древен аристократ. Но Хари си помисли: „Че той изглежда по-стар от мене — антика!“
— Доктор Селдън — започна Чен, — вие нарушавате спокойствието на императорските владения. Нито един човек от квадрилионите, живеещи сега по всички звезди в Галактиката, няма да доживее и век от днешна дата нататък. Защо тогава да се тревожим за събития, които ще се случат след пет века?
— Аз няма да доживея и половин десетилетие от днешна дата — отвърна Хари, — но въпреки всичко това за мен е съкрушителна тревога. Наречете го идеализъм. Кажете си, че се идентифицирам с онова мистично обобщение, което обозначаваме с думата „човек“.
— Не ми се ще да си правя труда да вниквам в мистицизма. Можете ли да ми кажете защо не бива да се отърва от вас и от неудобното и ненужно петвековно бъдеще, което така и няма да видя, като наредя довечера да ви екзекутират?
Хари призова цялото си презрение към този човек и презрението си към самата смърт, за да съответства на скандалното спокойствие на началника на Комисията.
— Преди седмица — каза Хари — можехте да го направите и да се сдобиете с вероятност едно на десет да останете жив до края на годината. Днес вероятността едно на десет е намаляла едва на едно на десет хиляди.
Останалите членове на Комисията се отзоваха с колективна въздишка на това богохулство като девственица пред изведнъж съблеклия се съпруг. Чен като че се поодряма, но освен това сякаш стана и малко по-жилав, малко по-твърд.
— И как така? — гласът му беше заплашително мек.
— Падението на Трантор — заобяснява Хари — не може да бъде спряно с никакви мислими усилия. Но може лесно да бъде ускорено. Историята за прекъснатия процес срещу мен ще се разпространи из Галактиката. Осуетяването на моите планове да облекча нещастието ще убеди хората, че бъдещето не им обещава нищо. Те вече си спомнят живота на дедите си със завист. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията ще се разрастват. Чувството, че само онова, което човек може да заграби за себе си в този момент, ще има някакво значение, ще завладее Галактиката. Амбициозните няма да чакат, а безскрупулните няма да се въздържат. Със всяко тяхно действие те ще пришпорват упадъка на световете. Убийте ме и Трантор ще рухне не след пет века, а до петдесет години, а вие самият — за някаква си година.