Чен се усмихна, сякаш това му беше леко забавно.
— С такива думи се плашат децата и все пак вашата смърт не е единственият отговор, който би ни задоволил. Кажете ми ще се изчерпва ли вашата дейност с подготовката на енциклопедията, за която говорите? — Чен като че с един замах и едно почукване с два пръста до бронзовата камбанка и чукчето закри Хари с щит от великодушие.
— Ще се изчерпва.
— А нужно ли е това да се върши на Трантор?
— Трантор, господарю мой, притежава Имперската библиотека, както и научните ресурси на…
— Да. Разбира се. И все пак ако се установите другаде, да речем, на планета, където суетнята и разсейването на метрополиса няма да се месят в схоластичните ви размишления; където вашите хора ще могат да се посветят изцяло и докрай на работата си… може ли това да няма своите предимства?
— Някои маловажни — може би.
— Значи, за вас е избран такъв свят. Можете да работите, докторе, както си щете, сред вашите сто хиляди души. Галактиката ще узнае, че вие работите и се борите с Рухването. Дори ще им се каже, че ще предотвратите Рухването. Ако Галактиката я е грижа за подобни неща и вярва, че сте прав, ще се почувства по-щастлива. — Той се усмихна. — Тъй като аз не вярвам в толкова много неща, не ми е трудно да не вярвам и в Рухването, така че съм напълно убеден, че ще казвам на хората истината. А междувременно, докторе, вие няма да тревожите Трантор и покоя на императора.
Алтернативата е смърт за самия вас и за толкова от последователите ви, колкото се сметне за необходимо. Ще пренебрегна по-ранните ви заплахи. Дава ви се възможността да изберете между смърт и изгнание за период от време до пет минути от настоящия момент.
— Кой е избраният свят, господарю? — попита Хари, прикривайки колко е напрегнат от очакването.
Чен извика Хари при трибуната с тънкия си пръст и посочи информационно табло, което показваше изображение на планетата и местоположението й.
— Според мен се нарича Терминус — каза Чен.
Хари погледна таблото, притаил дъх, после вдигна поглед към Чен.Намираха се по-близо един до друг отвсякога, едва на една ръка разстояние. Хари виждаше фините бръчки на напрежението по спокойните черти като бръчици по леден свят.
— Необитаем е, но е съвсем годен за обитаване и може да бъде оформен така, че да отговаря на нуждите на учените. Малко е изолиран…
Хари се опита да покаже известно смущение.
— Та той е в края на Галактиката, сир.
Чен отхвърли това като недостойно за внимание — само подбели очи. Огледа уморено Хари, като че го питаше: „Целият този театър всъщност не ни трябва, нали така?“
— Както казах, малко е изолиран. Ще задоволи нуждата ви да се концентрирате. Хайде, остават ви две минути.
На Хари му беше много трудно да прикрива въодушевлението си. За кратък миг почувства изблик на блатодарност към това благородник чудовище.
— Ще ни трябва време, за да организираме подобно пътуване — каза той с по-мек глас. — Това са двайсет хиляди семейства.
Гаал Дорник, все още на подсъдимата скамейка, се прокашля.
Чен сведе очи към информатора и изключи екрана.
— Време ще ви се даде.
Хари не можа да се сдържи. Последната минута изтичаше бързо, но все пак не можеше да се сдържи да не даде и последните секунди на своя триумф, за да стане още по-голям, по-шокиращ за онези, неразполагащи с неговите знания. Най-накрая, когато потекоха последните пет секунди от минутата, той промърмори с дрезгав, примирен в поражението си глас:
— Приемам изгнанието.
Гаал Дорник ахна и се отпусна рязко на скамейката.
Прокторът отново влезе, прие избора, отбеляза, че всичко е наред, отбеляза резултатите и декларациите и се подчини на началника на Комисията.
Чен вдигна ръка и официално обяви:
— Процесът приключи. Комисията вече няма грижата. А сега всички си вървете.
Хари се отдалечи от пейката, за да се присъедини към Гаал.
— Вие не — спря го тихо Чен.
Сделката, ако е било сделка, слисала всички учени от Фондацията. Тя прилича на чудо. Зад тази сделка трябва да стоят предварителни уговорки, неизвестни сделки и все пак нашите текстове и показания и дори протоколите от процеса не ни подсказват нищо. Смята се, че този период от живота на Хари Селдън завинаги ще остане тъмен.
Как би могъл процесът да се развие толкова добре? Как Селдън би могъл да фокусира толкова точно инструментите на психоисторията, дори и по време на така наречената първа „криза на Селдън“? Силите, обединени срещу Хари Селдън, са били забележителни. Гаал Дорник пише, че Линг Чен се е чувствал наистина заплашен от него. Дорник може да е бил повлиян от мнението на Селдън за Чен, а може би и не съвсем точен: онова, което знаем за Чен от имперските източници, предполага, че началникът на Комисията е притежавал хладно пресметлив и високоефективен политически ум и не се е страхувал от никого. Селдън, разбира се, е бил на друго мнение.