Изучаващите този период…
69
Разсилният на съда на Комисията последва Хари и Линг Чен в залата за консултации зад съдийската скамейка. Хари седна в тясното кресло пред малкото бюро на началника на Комисията и погледна предпазливо Чен. Чен не седна, а изчака лаврентийския си прислужник да му помогне да съблече церремониалните си одежди. По проста сива риза той се протегна към тавана със сключени ръце, изпука с пръсти и се обърна към Селдън.
— Вие имате врагове — каза той. — Нищо чудно. Изненадващото е, че вашите врагове през повечето време са били и мои врагове. Това интересува ли ви?
Хари присви устни, но не каза нищо.
Чен извърна поглед, като че обхванат от върховна досада.
— Това изгнание, разбира се, няма да се разпростре върху вас — продължи той. — Вие няма да напуснете Трантор. Аз ще го забраня, ако се опитате.
— Аз съм твърде стар и не ми се иска да напускам, господарю — отвърна Хари. — Тук има още какво да се свърши.
— Каква отдаденост — отбеляза тихо Чен и разтри лакета си с дланта на другата си ръка. — Ако оцелеете и привършите работата си, ще бъда заинтересован да науча резултатите.
— Докато резултатите бъдат доказани или опровергани — отвърна Хари, — всички ще сме мъртви.
— Елате, доктор Селдън — каза Чен. — Говорете с мен искрено като стар манипулатор с друг стар манипулатор. Казаха ми, че сте планирали резултатите от този процес година предварително с внимателни политически ходове — и със значително политическо умение.
— Не съм го планирал: предсказах го чрез математиката.
— Както и да е. А сега най-после приключихме един с друг за взаимно облекчение.
— Господарю, а Комисията за обща сигурност? — попита Хари. — Те могат да се противопоставят на тези резултати.
— Подобна комисия вече няма — отвърна Чен. — Императорът я разпусна. Може би и това сте предсказали чрез вашата математика.
Хари скръсти ръце.
— Те дори изобщо не фигурират в таблицата на резултатите, господарю — отговори той и усети, че тонът му би могъл да бъде сметнат за твърде нагъл. Твърде късно.
Чен прие тези думи с мълчание. После заговори със сразяващ монотонен глас:
— Вие сте ме изучавали, професор Селдън, но не ме познавате. Ако стане така, както аз искам, никога няма да ме опознаете — началникът на Комисията нацупи устна и се втренчи в тавана. — Аз презирам вашата математика. Тя не е нищо повече от маскирано суеверие, изкривена религия и мирише на същия упадък и загниване, които вие толкова ентусиазирано прегръщате и популяризирате. Вие сте същият като онези, които преследват богоподобни роботи и те им се привиждат във всяка сянка. Сега ви пускам да си вървите, защото за мен не сте нищо, вече нямате никакво място в моите планове.
Началникът на Комисията махна на разсилния.
— Връщаме ви на градските власти за освобождаване — каза той и напусна стаята, като завъртя поли.
Лаврентийският прислужник хвърли кратък, любопитен поглед на Хари и излезе подир господаря си. Хари би се заклел, че прислужникът се опитваше да му предаде чувството си на облекчение.
— Професор Селдън — каза разсилният с тон на вековна професионална вежливост, — последвайте ме.
70
Калусин беше привършил с отстраняването на главата на Плусикс. Той издърпа кабелите, които временно бяха захранвали робота с енергия, докато най-скорошните му спомени се фиксираха за постоянно съхранение в иридиевото сюнгероподобно хранилище, после вдигна главата от пластмасовата поставка, далеч от леко димящата шия, и я постави в архивната метална кутия.
Чуваше суматохата сред поверениците на Плусикс, докато войските настъпваха към склада. През прозореца, който гледаше към вътрешността на склада, Калусин виждаше как войниците на Протон изтикваха младите менталици — всичко на всичко трийсет — към превозвачите на нивото на улицата. Каквито и да бяха уменията им да убеждават, като че не можеха да избягат.
Сега не можеше да направи нищо за тях. Вдигна кутията, отнесе я в дъното на дългата зала и спря, щом чу ботуши да тропат зад вратата.