Работя — съобщи му Волтер. — Сега сигурно се задействат множество охранителни мерки — вероятно има многобройни намеси!
Момичето и едрият млад мъж зад него пристъпваха от крак на крак.
— Няма да е добре да останем тук — обади се Бран. — Тук има някакво много лошо чувство.
Чертите на Волтер се появиха на екрана, опростени до карикатура. Механичният глас този път съобщи:
— При ревизираните охранни процедури се изискват допълнителни числа. — Новото лице намигна на Лодовик. — Можете да въведете код за лично ползване само по време на този изпитателен период. При приключване на изпитателния период ще бъдат създадени и фиксирани официален код за влизане или нова парола.
Лодовик погледна пред рамо Клиа, когато въведе седем нови числа. Тя се взираше в екрана с набърчено лице.
— Кой е това? — попита тя.
— Симът — отвърна Лодовик.
Вратите се отвориха. Лодовик им кимна те да минат първи.
— Хари Селдън близо ли е? — попита Клиа.
Много близо — отвърна Волтер. — И е в непосредствена опасност.
78
— Исках толкова много — каза Вара Лизо. — Разбираш ли?
Хари я погледна право в очите. Стоеше на може би на четири метра от нея, на седем метра от мястото, където лежеше другата жена, подпряна на полуотворената врата. Той погледна другата жена и Лизо вдигна неврокамшика.
— Нямаш нужда от това — забеляза критично Хари, сякаш четеше лекция на студент. Вара Лизо се поколеба. — Ти си менталик. Ти спря нея… — той посочи с ръка рухналата жена. Дорс.
Вара Лизо сведе глава, но не отмести поглед от Хари. Приличаше на нацупено дете, но очите й бяха пълни с най-чистата омраза, която той беше виждал.
— Всичко, в което вярвах — каза тя, — е мъртво. Ще ме убият, също както убиха мъжете, жените и децата, които открих. Моите хора.
— Фарад Синтер те е накарал да го направиш… — каза Хари. — Нали?
— Императорът — отвърна Вара Лизо. Тя като че беше готова да избухне в сълзи, но държеше камшика високо, а пръстът й все така беше на копчето. Хари осъзнаваше обстановката: почти предсмъртна.
— Да, но Синтер беше твой…
— Той ме обичаше — изстена Вара и изпусна камшика. Но от нея го лъхна вълна от скръб, която го помете. Залата се изпълни с емоциите на Вара Лизо и те бяха най-грозните и най-мрачните, които Хари познаваше. Те удряха по собствените му центрове на амбицията и нуждата и той усещаше как се чупят костите на най-съкровеното му „аз“.
Жената на пода се раздвижи, Вара Лизо вдигна глава и се извърна леко към нея.
Хари се задейства — използва единствения шанс, който според него щеше да му се удаде. Години наред беше прекарал на Хеликон в подготовка за самоотбрана, но тялото му отдавна бе отказало да изпълнява както крябва нарежданията. Почти беше стигнал до Лизо, когато тя килна назад глава и отново изпищя — безмълвно, наум.
Срещу Хари.
Едновременно с това Бран и Лодовик бутнаха вратата и сръчкаха Дорс, която още не можеше да събере воля да помръдне.
Клиа се препъна в крака на Дорс, падна в Залата за освобождаване, видя как Лодовик се движи с нечовешка скорост към жената — неин враг, видя го как вдига ръка с отворена длан, за да хване жената за ръка и да я завърти…
Да я убие, ако е нужно, да упражни тази човешка свобода…
Но той спря, преди пръстите му да я докоснат — един поглед го беше смразил.
Вара Лизо коленичи, разтривайки китките и дланите си, и се озова лице в лице с Клиа Асгар.
79
Данийл притича през празния стражеви пост в преддверието на охраната. Относително слабото му възприятие на човешки душевни състояния сега беше чист късмет; вълната от нова експлозия като последното смъртно кашляне на огромен вулкан го остави да се завърти, да се плъзне на четири крака и да нахлуе в Залата за освобождаване през източния вход. Имаше впечатлението, че Жана и всички нейни копия в машините около него се разпадат като изгнило знаме на силен вятър, което се опитва да не се разкъса, но пък този образ изобщо не беше логичен, защото собствените му схеми, собственото му съзнание заплашваха да сторят същото.
80
Ако викът на дете може да бъде направен от ножове, нямаше да пореже Клиа по-дълбоко от менталната шокова вълна около Вара Лизо. Разочарование, скръб, гняв, напрегнато чувство за несправедливост, образи на отдавна починали хора — родители, млади приятели, разочаровали тази дребничка жена с възлесто лице и със свити юмруци — се удряха в Клиа — парчета от руини в прилива на болката.
Стените, колоните и прозорците в Залата за освобождаване не усещаха нищо. Излъчването на Вара Лизо бе настроено на чисто човешки канал от корените на нейното съзнание в материята. Тъй като не беше фокусирала дарбата си изцяло върху него, Лодовик усети просто бръмчене и натиск, доста подобни на неутриновия поток, с който се беше сблъскал между звездите.