Стетин сви рамене.
— Дядо ти си има свой собствен късмет. Той като че засяга и нас. Онази жена е мъртва. — Само това бяха чули в официалните новини — убийството на Фарад Синтер и необяснимата смърт на Вара Лизо, идентифицирана като жената, поставена от Синтер начело на много от хайките, предизвикали бунтовете в Дал, в Търговската агора и другаде.
— Да… но ти почувства… — Уанда не разполагаше с думи, за да опише шоковата вълна, предизвикана от някаква необикновена битка.
Стетин кимна сериозно.
— Още ме боли главата.
— Кой би могъл да блокира Лизо? Ние не бихме могли — дори и ако всичките менталици се бяхме обединили.
— Някой друг, по-силен от нея — предположи Стетин.
— Колцина са като Вара Лизо?
— Надявам се, че няма повече. Но ако можем да вербуваме този другия…
— Ще е все едно да си сложим скорпион в пазвата. Какво бихме могли да правим с такъв човек? Всичко, което не му хареса… — Уанда закрачи насам-натам. — Мразя това — каза тя. — Искам да се махна от тая проклета планета, далеч от Центъра. Иска ми се да ни накарат да вземем и дядо с нас. Понякога изглежда толкова беззащитен!
Топло, плътно жужене, различно от гърленото грав-статорно боботене на такситата и воя на робоколите, накара Стетин да вдигне очи. Той потупа Уанда по рамото и й посочи. Официален транспорт на Комисията за обществена безопасност бавно се спускаше на тяхното платно. Увисна точно до тях. Другите пътници изгледаха ядно натрапилото се в обществените платна за такси официално превозно средство, макар и всички платна да бяха празни.
Люкът се отвори. Вътре в утилитарния корпус ги чакаха луксозни кресла, топлина и златисто сияние. Седжар Буун се изправи на вратата и ги заоглежда.
— Уанда Селдън Палвър?
Тя кимна.
— Аз представлявам дядо ви.
— Знам. Вие сте от юридическия екип на Чен, нали?
Буун като че се подразни, но не отрече обвинението.
— Чен не оставя нищо на случайността — продължи хапливо Уанда. — Къде е дядо? — По-добре да не е…
— Физически той е добре — отвърна Буун — но според съда някой негов роднина трябва да го поеме при освобождаването и да носи отговорност за него.
— Какво искате да кажете с това „физически“? И защо „да поеме отговорността“?
— Аз наистина представлявам интересите на дядо ви, колкото и странна да е тази договореност — каза Буун. Веждите му се сключиха. — Ала се случи нещо извън моя контрол и аз само исках да ви предупредя. Той е невредим, но имаше инцидент.
— Какво се е случило?
Буун огледа другите чакащи пътници, които трепереха и зяпаха завистливо топлата вътрешност на транспорта.
— Не е точно обществено достояние…
Уанда изгледа унищожително Буун и се промъкна в транспорта покрай него. Стетин я следваше плътно.
— Стига приказки. Водете ни при него — нареди Уанда.
83
Хари не беше виждал такава луксозна квартира от времето, когато беше Първи министър, но тя не означаваше нищичко за него. Това беше резервната квартира на самия Линг Чен в собствената кула блок на началника на Комисията и Хари можеше да има каквото си пожелае, да поиска и да получи всяка услуга, съществуваща на Трантор (а Трантор, каквито и да бяха проблемите му, все още предлагаше много и най-разнообразни услуги на хората, разполагащи с богатство и власт), но онова, което искаше най-много от всичко, беше да го оставят намира.
Не искаше да вижда лекарите, които се грижеха за него, не искаше също да вижда и внучката си, която идваше към двореца заедно с Буун.
Хари чувстваше нещо повече от съмнения и обърканост. Взривът от омраза на Вара Лизо не бе успял да го убие. Дори не бе успял и да увреди или промени в значителна степен съзнанието и личността му.
Хари страдаше от пълна амнезия за станалото в Залата за освобождаване. Не си спомняше нищо освен лицето на Вара Лизо и, доста странно, на Лодовик Трема, който, разбира се, беше изчезнал в дълбокия космос и се предполагаше, че е мъртъв. Но Вара Лизо беше истинска.
Трема — помисли си той. Някаква връзка с Данийл. — Обучението на Данийл е сработило върху мен?
Но дори и това едва ли имаше значение.
Онова, което толкова дълбоко бе променило съзнанието му, чувството му за мисия и цел, беше единственият ключ, единственото противоречиво доказателство, с което неволно го бе снабдила Лизо.
Никога във всичките си уравнения те не бяха вземали под внимание такава мощна ментална аномалия. Да, той беше изчислил влиянието на убедителите и други менталици от класата на Уанда, Стетин и избраните за Втората фондация…