Законът на Зерот не беше проста идея, макар и да можеше да бъде формулиран достатъчно просто: на някои човеци можеше да се причини вреда, ако чрез това можеше да се предотврати вредата за по-голям брой човеци.
Целта оправдава средствата.
Това ужасно твърдение бе предизвикало толкова много агония в човешката история, но нямаше време да влиза в този древен вътрешен дебат.
Какво можеше да научи от загубата на Лодовик Трема? Като че ли нищо; вселената понякога решаваше нещата извън контрола на рационалното действие. За робота нямаше нищо по-потискащо и трудно за проумяване от безразлична към човеците вселена.
Данийл можеше да преминава анонимно от Сектор в Сектор заедно с мигриращите безработни, които на Трантор се бяха превърнали в пандемия. Можеше да поддържа контакт с помощниците си чрез личен комуникатор на портативния си информатор, както и чрез нелегално влизане в многобройните мрежи на планетата. Понякога се обличаше като жалък уличен просяк; прекарваше много време в един тесен мръсен апартамент в Трансимперския сектор едва на седемнайсет километра от Двореца. Никой не искаше и да погледне такъв старец — прегърбен, мръсен и жалък; в известен смисъл Данийл се беше превърнал в символ на мизерията, която се надяваше да победи.
Никой човек не си спомняше измисления герой, който толкова обичаше да се разхожда предрешен сред народа, сред простолюдието — човек с чист и проницателен до невъзможност интелект, детектив, много подобен на стария приятел на Данийл Илайджа Бейли. С честите прочиствания и промени в паметта на Данийл всичко, което си спомняше, беше едно-единствено име и някакво цялостно впечатление: Шерлок.
Данийл беше един от многото роботи, превърнали се в маскирани Шерлоковци сред масите — десетки хиляди из цялата Галактика, които се опитваха не само да разрешат една загадка, но и да предотвратят по-нататъшните, още по-големи престъпления.
Водачът на тези предани слуги, първият Вечен, изтупа, колкото можа, парцалите си от уличната мръсотия и излезе от тесния, празен приют на проект „Общо настаняване“ да търси по-хубави дрехи.
7
— Претърсили са целия апартамент — изпъшка Сонден Асгар. Търкаше лактите си и изглеждаше по-дребен и по-крехък, отколкото го беше виждала някога. През последните години Клиа не изпитваше кой знае какво уважение към баща си, ала нещастието му продължаваше да предизвикваву нея болка — и трайно чувство за вина, което усилваше чувството й за отговорност. — Преровили са архива ни — представи си! Личен архив! Някой имперски властник…
— Защо архива ти, татко? — попита Клиа. Апартаментът беше с краката нагоре. Представяше си как са вадели чекмеджетата и са изхвърляли отвътре кутиите и няколкото чинии, как са дърпали килима… Радваше се, че не е била тук — и то по много причини.
— Не моя архив! — кресна Сонден. — Тебе са търсили! Документи от училище, филмокниги, взели са и семейния ни албум. С всичките снимки на майка ти. Защо? Какво си направила пък сега?
Клиа поклати глава и обърна един стол да седне.
— Щом са търсили мен, не мога да остана — каза тя.
— Защо, дъще? Какво би могло…?
— Ако съм направила нещо незаконно, татко, то не е достойно за вниманието на Специалните имперски части. Трябва да е нещо друго… — Сети се за разговора с мъжа в мръснозелено и се намръщи.
Сонден Асгар стоеше сред хола — три квадратни метра, които надали можеха изобщо да минат за стая; беше по-скоро шкаф — и трепереше като уплашено животно.
— Не се държаха любезно — рече той. — Сграбчиха ме, разтресоха ме здраво… Същински главорези! Все едно са ме обрали в Билиботън!
— Какво ти казаха? — попита тихо Клиа.
— Питаха къде си, как се справяш в училише, от какво живееш. Питаха дали познаваш някой си Киндрил Нашак. Кой е той?
— Човек — отвърна тя, като прикри изненадата си. Киндрил Нашак! Той беше най-важната клечка в досегашния й най-голям успех — сделка, която бе докарала четиристотин нови кредита в нейната сметка при банкера в Билиботън. Но дори и това беше тривиално — без съмнение не заслужаваше вниманието им. Имперската специална полиция, както се предполагаше, издирваше господарите на подземния свят, а не умни момичета с чисто лични амбиции.
— Човек! — тросна се баща й. — Някой, който има желание да те махне от гърба ми, надявам се!
— Вече от години не съм бреме за теб — каза кисело Клиа. — Само се отбих да видя как я караш. — „И да открия защо при всяка мисъл за теб главата ме смъдеше.“
— Казах им, че тук никаква те няма! — извика Сонден. — Казах, че от месеци не сме се виждали. Съвсем безсмислено! Цели дена ще ми отнеме да разчистя тая бъркотия. Храната! Разсипали са цялата готварница!