— Ще ти помогна да оправиш — рече Клиа. — Няма да отнеме повече от час.
Надяваше се, че няма. Други лица сега предизвикваха смъдене в главата й: приятели, колеги, всеки, свързан с Нашак. В едно беше сигурна: изведнъж беше станала важна и не заради това, че беше хитруша, подвизаваща се на черния пазар.
Час по-късно, когато бъркотията в голямата си част беше разчистена и Сонден поне започваше да се успокоява, тя го целуна по темето и се сбогува с него — наистина.
Не можеше да погледне баща си без усещането, че скалпът й гори. „Това няма нищо общо с вината — рече си тя. — Нещо ново е.“
Оттук нататък всеки контакт с него щеше да бъде изключително опасен.
8
Майор Пърл Нам от Специалния разузнавателен отдел на Имперските сили за сигурност, прикрепен към сектор Дал, от два часа чакаше в личния кабинет в Двореца на имперски съветник Фарад Синтер. Оправи нервно яката си. Бюрото на Фарад Синтер беше гладко и елегантно, изработено от каронско дърво от императорските градини, дар от Клаюс I. На бюрото имаше само неактивиран информатор императорска класа. Над единия му край се рееше плака, изобразяваща слънце и космически кораб. Високият таван на кабинета се крепеше на колони от транторски базалт със сложни флорални орнаменти, изработени от настроени един към друг бластерни лъчи. Майорът погледна нагоре към лъчите и когато отново сведе поглед, Фарад Синтер бе застанал зад бюрото, сърдито набърчил чело.
— Да?
Майор Нам, много рус и стегнат, не беше свикнал на частни аудиенции на това обществено равнище, при това в Двореца.
— Вторият доклад за издирването на Клиа Асгар, дъщеря на Сонден и Бетел Асгар. Претърсване на апартамента на бащата.
— И какво още научи?
— Ранните й тестове за интелигентност са били нормални, не изключителни. Ала след като навършва десет години, тестовете показват необикновени скокове — а после, на дванайсетгодишна възраст, я разкриват като слабоумна.
— Стандартните имперски тестове за годност, предполагам?
— Да, сър, приспособени към далитските… хм… нужди.
Синтер прекоси стаята и си наля питие. Не предложи на майора, който и без това не би знаел какво да прави с виното. Без съмнение вкусовете му се ограничаваха с по-грубите форми на стимулка или още по-директно въздействащите стимове, предпочитани сред военните и полицейските служби.
— Няма данни за детски болести, предполагам — отбеляза Синтер.
— Има две възможни обяснения за това, сър — рече русият майор.
— Да?
— За болниците на Дал е типично, че регистрират само изключителните болести. А в случаите, когато тези изключения биха имали лошо отражение върху болницата, те не докладват нищо.
— Значи може и изобщо да не е преболедувала от мозъчна треска… като дете, когато всеки що-годе интелигентен човек се заразява с мозъчна треска.
— Възможно е, сър, макар и малко вероятно. Само едно на сто нормални деца избягва мозъчната треска. Само идиотите я избягват напълно, сър. Може и да я е избегнала по тази причина.
Синтер се усмихна. Чиновникът излизаше от рамките на компетентността си; всъщност броят на избегналите треската беше по-близо до един на трийсет милиона нормални, макар и мнозина да твърдяха, че никога не са я прекарали. А само по себе си това твърдение носеше някакъв заряд, като че избягването на треската добавяше нещо към статута.
— Майор, проявявате ли някакво любопитство изобщо към секторите, които не патрулирате?
— Не, сър. Защо?
— Знаете ли коя е най-високата сграда в Трантор, искам да кажа, над морското равнище?
— Не, сър.
— Най-гъсто населеният сектор?
— Не, сър.
— Най-голямата планета в известната ни Галактика?
— Не. — Майорът се намръщи, като че му се подиграваха.
— Повечето хора са невежи в това отношение. Да ги научат не ги интересува — кажеш ли им ги, ще ги забравят. Голямата картина се губи в ежедневните дреболии, които те познават достатъчно добре, че да се оправят с тях. Ами основните принципи на пътуването с хипердрайв?
— О, небеса, не… Извинете ме. Не, сър.
— И аз самият не ги знам. Тези неща изобщо не са ми любопитни — той се усмихна любезно. — Чудили ли сте се някога защо Тратнор напоследък като че ли е толкова западнал?
— Понякога, сър. Наистина е неприятно.
— Мислили ли сте да се оплачете в кварталния съвет?
— Не и аз. От толкова много неща мога да се оплача — откъде да започна?
— Разбира се. И въпреки това сте известен като компетентен и може би дори изключителен офицер.