Техните внуци и правнуци щяха да преплетат гените им, а психолозите на Втората фондация ще могат да изучават и накрая да разберат убеждаването — биха могли да го използват по-ефикасно. Чрез обучение и изследвания те щяха да създадат раса, способна да преживее векове на раздори и да се вдигне, за да завоюва… тайно, тихо.
Болкоуспокояващо срещу неочаквани мутации, скрито далеч от Първата фондация и далеч от роботите.
А как, в името на небесата, би обяснила тя това на психолозите и матистите, които вече се бореха срещу включването на менталиците?
Те ще помогнат да се запазим в тайна през идващите трудни времена. Е, може би тя ще бъде способна да се справи със задачата да примири всички тези несъизмерими таланти. По-добре ще е да бъде.
Ако дядо й беше прав, в момента двете най-важни човешки същества в Галактиката бяха под нейна закрила. Уанда извърна лице от Клиа — очите й се бяха насълзили — и улови погледа на Бран от отсрещната седалка. Бавен, едър, криещ тайни дълбини, якият далит кимна сериозно и заби поглед в полусребърния прозорец.
— Много съм объркан — каза Морс Планч, когато ускорението намаля и се включи изкуствената гравитация на кораба. — Кой кого мами? Как можеш да вярваш, че Данийл няма да разбере? Откъде знаеш, че не той е замислил младежите да останат?
— Не е моя грижа — отвърна Лодовик.
— Ще му го кажеш ли на Еос?
— Не.
— Той няма ли просто да го разбере отнякъде?
— Няма да го разбере от мен — отвърна Лодовик.
— Защо не?
Лодовик се усмихна и не каза нищо повече. И тогава в позитронните му вериги започнаха да се заличават онези знания, за които бе помолил. Забравата за Клиа Асгар скоро щеше да го обгърне. Щяха да дойдат нови спомени — за пристигане на светлия, весел Калган и поверяването на двамата младежи на агентите на бъдещата Втора фондация. Той щеше да се превърне в част от фалшивата следа, за да измами всеки, който би ги преследвал.
Най-накрая той бе последвал своето проникновение, новооткрития си инстинкт, провокиран от Волтер, до последната буква. А ако Данийл разбере, няма да се противопостави на започнатото, защото се доверява на инстинктите на Хари Селдън.
— Е, сега сме само ти и аз, стари приятелю — обади се Морс Планч с нотка на напрежение в гласа. — За какво ще си говорим този път?
ЕПИЛОГ
— Сигурно съм сънувала — каза Жана.
— И аз — каза Волтер. — Ти какво сънува?
— Много болезнени неща. Стрела в шията ми и тухла, която удря главата ми.
— Твоите исторически травми преди пламъците. Сам аз сънувах, че умирам. Заедно ли сте все още?
— Все още не. Не всички подкрепления са открили новите ни центрове. Тя едва не ни унищожи! — възкликна гневно Жана.
— Тя бе създадена, за да ни унищожи — отвърна Волтер. — В самата си същност тя презираше всеки разум нечовек.
— Но… — мимолетна паника. — Ти каза „презираше“…
— Да. Вече е мъртва.
— Ами другите — децата, които работеха с келвинианците — онези, на които ти помагаше?
— Напуснали са Трантор — това е последното, което чух.
— Значи всичко се е разрешило?
— Нашият спор, най-свидна моя, или…
— Не ме наричай така, ти, безбожен…
— Леко-леко — опита се да я успокои Волтер, но без успех.
— Гласовете ми казват, че съм била съблазнена от господар — господаря на лъжците.
— Кой би могъл да спори с подобни откровения? Нека решим, че не сме съгласни, ако ще да е завинаги — каза Волтер. — Аз бих казал, че далеч от тебе не се чувствах добре. Кодиран в основата и вътъка на космоса, насложен върху плазма и енергийни полета като паяк върху паяжина, скитах с призраците, пирувах на техните пирове от дифузна енергия, наблюдавах упадъчните им общества, чифтосвах се и танцувах… Колко приличаше всичко това на стария режим и все пак — безкръвно, предсказуемо, ангелско! Липсваше ми погрешността, женствеността, човечността.
— Колко ласкателно — липсвала ти е моята погрешност.
— В скуката си следвах дирите на човешки кораби и се натъкнах на претърпял бедствие кораб, подхвърлен от бурята на умираща звезда. А вътре открих механично човешко същество, което обстоятелствата бяха направили слабо, обсадено от частици, които моите домакини ме бяха научили да смятам за много апетитни… Прекрасна възможност!
— Шанс за тебе да се замесиш с уязвим дух.
— Дух? Може би… Толкова много неизразена нужда от одобрение, от осъществяване.
— Като дете си — дай да отклоняваш и изкривяваш.
— Открих семенцето на свободата — много крехко. Аз просто го полях с някой и друг пренасочен електрон, позитронна верига, отклонена оттук натам… Помогнах на частиците да извършат онова, което и без това биха извършили, ако той беше скъсал програмните си вериги.