— Дяволски фокуси! — възкликна Жана, но не без известно възхищение. — Винаги си бил хитрец.
— Не съм направил нищо, което един добър Бог не би одобрил. Позволих на свободната воля да разцъфне. Не бъди жестока с мен, Дево. Ще бъда мил, ако ми позволиш да имам свои слабости. Може би така е по-интересно.
— Твоите грехове вече надали ме тревожат — каза Жана. — След онова, което се случи, когато онази ужасна жена… — еквивалент на потръпването. — Боя се, че и двамата отново можем да се изправим пред разпад — пред загубата на самите ни души. В края на краищата ние не сме хора…
Волтер прекъсна хода на разсъжденията й, който продължаваше да го безпокои.
— Никой не знае, че сме тук. Взривиха ни; те усетиха как умираме. Сега те си имат свои собствени грижи. Ние сме неуместни призраци, никога неживели в действителност. Но ако роботите могат да станат хора… тогава защо не и ние, любов моя? Няма вечно да бродим из Мрежата.
Жана възприе това, без да отговори, за няколко милионни от секундата. А после в дълбоко скритата им матрица, заровена в дълбините на машина, проектирана постоянно да следи ежедневното натрупване на богатства на Трантор, тя усети как последните сегменти на нейното записано „аз“ се съединяват с набързо записаните фрагменти от последните й мигове с Данийл в Залата за освобождаване.
— Ето — каза тя, — вече съм цяла. Пак повтарям: ами нерешените въпроси? Може ли да се определи съдбата на човечеството, успехът на благословения Хари Селдън?
— Големите въпроси като че отново са в течение — отбеляза иронично Волтер.
— Няма последен съд?
— Последен съд от огромния Никой, Нищото отец на твоите заблуждения или механичния човек, към когото похотливо се стремеше през последните няколко десетки години?
Жана отхвърли тона и намеците с изискана хладина.
— Бог говори чрез делата ни и, разбира се, чрез мен. Какъвто и да е моят произход, аз продължавам да бъда Негов Глас.
— Разбира се.
— Данийл…
— Не решава нищо и без човечеството е загубен.
— Значи изход няма — каза тя разочаровано.
— Страхуваш ли се какво ще излезе от всичко това, скъпа моя?
— Страхувам се, че няма да ме има, когато всичко се разреши. Тези твърдоглави деца… Ако разберат за нас, те ще ни намразят, може би ще се стремят да ни унищожат завинаги!
— Те си имат други грижи и никога няма да разберат за нас — каза Волтер. — Те трябва да изиграят една голяма измама. Аз проучвах, докато ти преплиташе в едно отделните си „аз“.
— И какво научи?
Волтер изведнъж осъзна, че ще е мъдро да си замълчи, инак може би Жана щеше да отиде при Данийл и да му изпее всичко! Никога нямаше да може да й се довери напълно — как можеше да я обича толкова?
— Научих, че Линг Чен нищичко не знае — каза той. — Предполагам, че не му и пука.
— Хари изпитваше такова презрение към Линг Чен — каза Жана.
— Не може да има двама души по-противоположни.
Жана се разшири, докато не изпълни все още ограниченото си мисловно пространство, наслаждавайки се чувствено на прясната си реинтеграция.
— Свещено е да си Едно — каза тя.
— С мен?
Известно време Жана не отговори. После с нещо като въздишка прие близостта му. Двамата изтъкаха около себе си като пашкул един стар свят, за да прекарат неусетно дългите векове, докато не се появи отговор.
От една ремонтна кула с изглед към Стрилинг и океаните на Съня, Мечтата и Покоя, все още отворена и сияеща от изобилието на гниещи водорасли, Данийл наблюдаваше как корабът с капитан Морс Планч се издига над покритата с куполи повърхност на Трантор и изчезва в плътния облачен слой.
Скоро той също щеше да замине за Еос, макар и не през Калган. Но искаше най-накрая да се върне за Хари. Данийл, ако това беше възможно, винаги бе изпитвал особена загриженост за Хари.
Лицето му прие изражение на озадаченост и тъга, без той пряко да е извикал промяната. Изразът се появи неканен и щом го осъзна, той трепна. Може би онова, което беше казал на Лодовик, сега важеше и за него. Ако след двайсет хиляди години той щеше да стане човек…
Разглади чертите си, онова изражение и върна лицето си към спокойна бдителност.
„Никога няма да приключа съвсем с хората — каза си той. — Но трябва да отстъпя — засега — и да устоя на стремежа си да помагам — Лодовик ме научи поне на това. Те надхвърлиха капацитета ми — толкова стотици милиарди! — Досега само това, че беше успял да обуздае Световете на хаоса, беше опазило човечеството. — Трябва да се уча. Ясно е, че човечеството скоро ще премине през нова трансформация… Силните менталици сочат към един вид раждане.