— Благодаря, сър.
Синтер погледна полирания под от зелен камък.
— Любопитен ли сте защо се интересувам толкова от тази жена… това момиче?
— Не, сър. — Но майорът реши, че си струва да намигне заговорнически.
Синтер се облещи.
— Вие смятате, че интересът ми към нея е сексуален?
Майорът рязко изпъна стойка.
— Не, сър, не ми подобава да мисля подобни неща.
— Бих се уплашил дори от това, да остана в нейно присъствие по-дълго време, майор Нам.
— Да, сър.
— Тя никога не е болезувала от мозъчна треска.
— Не знаем това, сър. Нямаме записи.
Синтер тръсна глава в знак на отхвърляне.
— Знам, че никога не е боледувала нито от мозъчна треска, нито от никаква друга детска болест. И не защото е била слабоумна. Тя не просто е имала имунитет, майоре.
— Да, сър.
— Тя може би притежава необикновени възможности. И знаете ли откъде го знам? Заради Вара Лизо. Тя за първи път забеляза това момиче преди седмица на един далитски пазар. Отличен кандидат, помислила си тя. Би трябвало да я изпращам заедно с вас, за да усъвършенстваме преследването.
Майорът не каза нищо, просто стоеше в стойка „свободно“ с поглед, забит в отсрещната стена. Адамовата му ябълка подскачаше. Синтер можеше да прочете мислите му достатъчно ясно и без да поглежда в мозъка му; майорът нямаше кой знае колко вяра на всичко това и не знаеше почти или съвсем нищо за Вара Лизо.
— Можете ли да ми я намерите без помощта на Вара Лизо?
— Ако разполагам с достатъчен брой офицери, можем да я намерим до два-три дена. Само с моя малък екип това вероятно би отнело две-три седмици. В момента в Дал не са настроени да ни съдействат, сър.
— Не, предполагам, че не са. Е, намерете я, но не се опитвайте да я арестувате или да й привличате вниманието по какъвто и да било начин. Ще се провалите — хората като нея са накарали толкова други да се провалят…
— Да, сър.
— Докладвайте ми с какво се занимава, с кого се вижда. Когато ви дам заповедта, ще я застреляте с голямокалибрена кинетично-енергийна пушка от разстояние в главата. Разбрано?
— Да, сър.
— После ще ми донесете тялото й. Не на криминалистите, а на мен, в личните ми покои. Достатъчно, майоре.
— Сър. — Майор Нам си тръгна.
Синтер не се доверяваше особено на компетентността на каквато и да било полиция в който и да било сектор. Съвсем лесно беше да ги подкупиш, ала разширените полицейски патрули все още не бяха успели да заловят нито един робот; всички набелязани индивиди в края на краищата се оказаха човеци. Роботите ги бяха заблудили много хитро.
Но Клиа Асгар… Младо момиче, поне външно. Как така един робот успяваше да расте на вид? Имаше толкова много тайни, които Синтер чакаше с нетърпение да разкрие.
Въздействието на мозъчната треска върху любопитството и върху цивилизацията въобще не беше най-интересната от тези тайни, съвсем не. Изобщо не беше тайна. Синтер силно подозираше, че роботите са създали болестта — може би преди хилядолетия, след като са били прокудени от света на хората — с цел незабележимо да намалят интелектуалните способности, създавайки Империя, която толкова рядко въставаше срещу Центъра…
Главата му бучеше от тези изводи. Толкова много подозрения, толкова много теории!
С лека, напрегната усмивка Синтер се унесе в размисли за няколко минути, после отиде до информатора на бюрото да потърси името на най-големия свят в Галактиката.
Синтер сам никога не беше боледувал от мозъчна треска; някакси я беше избегнал, въпреки че интелигентността му беше над средната. Беше любопитен завинаги.
И напълно човек. Фарад Синтер си правеше рентгенови снимки поне два пъти всяка година, за да го докаже пред себе си.
Най-големият обитаем свят в цялата Галактика се оказа Нак — газов гигант, обикалящ около една звезда в провинция Халидон. Беше четири милиона километра в диаметър.
Сега трябваше да мисли за други неща. Застана пред бюрото си — никога не работеше седнал — и запреглежда справката, подготвена му от информатора. Започваше да се надига воня около новото изпращане на кораби за Сароса след вероятната загуба на „Копието на славата“. Зад нарастващото обществено възмущение почти подушваше Линг Чен. И все пак това всъщност си беше дело на Клаюс, почти изцяло. Синтер се бе погрижил да позволи на момчето да се чувства полезно.
Чен беше много интелигентен…
Синтер се зачуди дали Чен някога е боледувал от мозъчна треска…
Потънала в мисли, тя стоя така четири-пет минути. Информацията си течеше, но тя не й обръщаше внимание. Имаше достатъчно време да се справи със Съветник Чен.