Или както беше в случая със Синтер — на агресивната му идиотщина и лудост.
11
Хари живееше в скромна квартира на територията на университета — третото му жилище от смъртта на Дорс Венабили насам. Като че не можеше да си намери място, където да се чувства у дома си — след няколко месеца или, в този случай, десет години той започваше да се чувства недоволен, без значение колко банален и безинтересен е декорът, и се местеше. Често прекарваше нощите си в една стая в библиотеката с обяснението, че на другата сутрин трябвало да става рано — така си и беше, но не това беше главната причина да остава.
Където и да се намираше, Хари се чувстваше толкова-толкова сам.
Нямаше нищо против да използва положението си в университета и реномето си в Имперската библиотека, за да получава нови квартири. Позволяваше си някои ексцентричности — така, както някой си би позволил допълнителна поддръжка за стария мотор с надеждата, че няма да се повреди, докато не приключи с работата си. Приключването беше трудно — имаше толкова много спомени от началото и те бяха далеч по-вълнуващи, далеч по-приятни от всичко, което можеше да роди реалността на този етап от живота му…
По тази причина той очакваше процеса почти с нетърпение, като шанс за директна конфронтация с Линг Чен и подкрепяне на ръката на Империята, последната му и най-велика хитрост. И тогава вече щеше да знае. Всичко щеше да свърши.
Когато беше Пръв министър при Клеон I, в редки случаи също се беше възползвал от положението си, за да събере най-нужната му информация. Един от най-важните проблеми на психоисторията тогава беше идеята за неочакваните културни и генетични вариации, или как да се определи факторът на възможната поява на необикновени индивиди.
По онова време не се беше замислял сериозно над парапсихологическите възможности на индивиди като неговата внучка или нейния баща, Райх. Такива неща не му бяха известни освен абстрактно и не беше взел твърде сериозно под внимание способностите на Данийл в това отношение.
Всички те, разбира се, имаха странния талант да убеждават и през последните няколко години той се бе погрижил психоисторията да взема под внимание теци специфични таланти на равнището, упражнявано от Уанда.
Ала по времето, когато беше Първи министър, той беше по-загрижен за по-познатия му исторически и политически проблем на безогледните амбиции, подплатени или не с личен чар. Из цялата Империя имаше изобилни примери за изучаване и той беше изследвал тези политически епизоди по най-добрия начин отдалече…
Но това не беше достатъчно. Със сляпата, непоклатима решителност, обземаща го при сблъсък с психоисторически проблем, и противно на желанията на Дорс Хари бе апелирал към Клеон да доведе в Трантор петима индивиди от тъкмо тази политическа порода — безжалостния, харизматичен тиранин. Отстраняваха ги от техните светове след въстание или подривна дейност срещу императорската власт, каквито се случваха на един от хиляда светове всяка стандартна година. Най-често тайно ги екзекутираха; понякога ги пращаха в изгнание на самотни скални късове и завършваха живота си, без никой повече да стане тяхна жертва.
Хари бе помолил Клеон за позволение да интервюира петимата тирани и да ги подложи на някои умерено ненатрапчиви психологически и медицински процедури.
Хари си спомняше съвсем ясно деня — Клеон го бе извикал в живописните си покои и бе бутнал листа с молбата в лицето на Хари.
— Искаш да докарам на Трантор тези гадове?! Да престъпя легалните процедури и дори да предотвратя екзекуциите само за да можеш да си начешеш любопитството?
— Проблемът е много важен, ваше височество. Не бих могъл да предскажа нищо, ако не разбера докрай подобни необикновени индивиди и кога и как те се появяват в човешките култури.
— Ха! Защо тогава не изучавате мен, Първи министър Селдън?
Хари се усмихна.
— Не съответствате на профила, ваше височество.
— Не съм пълен психопат, нали? Е, вие поне си мислите, че не съм неспасяем. Но да доведа такива скверни чудовища в моя свят… Ами ако избягат, Хари?
— Разчитайте на силите ви за сигурност, че ще ги намерят пак, ваше височество.
Императорът изсумтя.
— Вие имате доверие в способностите на Имперската сигурност, каквото аз се боя, че нямам. Чудовища като тези са като рака — имат дарба да създават туморни организации и да подриват всичко заради собствените си цели! Честно, Хари, какво се надявате да постигнете?
— Далеч не е само просто любопитство, императоре. Тези хора могат да променят хода на човешката история така, както земетресенията променят руслата на реките.