— Не могат — не и на Трантор.
— Всъщност, сир, тъкмо онзи ден…
— Знам за това, работим по него. Но тези мъже и жени са отклонения, Хари!
— Достатъчно обичайни в човешката история…
— И достатъчно добре разбрани, за да можем да ги профилираме и елиминираме от всички постове в Империята. Повечето пъти.
— Да, сир, но невинаги. Имам нужда да попълня тези пропуски.
— Само за психоисторията ли, Хари?
— Ще проверя дали бих могъл да подобря вашите профили, ваше височество, и може би да направя така, че тирани да се появяват във вашите светове още по-рядко.
Клеон се замисли за няколко секунди, подпрял брадичка с пръст, после отдръпна пръста от лицето си, завъртя го в кръгче и каза:
— Добре, Първи министре. Имаме си политическо извинение, ако ни е нужно. Петима?
— Само толкова мога да изуча в отпуснатото ми време, сир.
— Най-най-лошите?
— Запознат сте с посочените в молбата ми имена.
— Никога не съм се срещал с никого от тях, нито пък лично съм ги санкционирал, Хари.
— Знам, сир.
— В твоите учебници по психоистория няма да бъда обвинен за тях, нали?
— Разбира се, че не!
И така, Хари се беше наложил. Петимата тирани бяха докарани в Трантор и настанени в най-строго охранявания затвор в Имперския сектор, Рикериан.
Първата среща бе станала в…
Хари бе потънал дълбоко в тези спомени, когато апартаментът обяви, че внучката му е пред входната врата и иска да го види. Хари винаги се радваше да я види, особено при ограниченото време, което им беше останало, но сега! Когато е по следите на нещо важно!
Въпреки това не беше виждал Уанда от седмици. Тя и съпругът й, Стетин Палвър, събираха група ядро от менталици от осемстотинте сектора на Трантор и нямаше време за лични разговори. След седмици, по възможност най-скоро след процеса, менталиците щяха да заминат за Края на звездата и да започнат работа по предложението за тайната Втора фондация.
Хари стана и остави краката му да наберат сила, а после облече одеждата си и нареди на вратата да се отвори. Ванда влезе, а с нея и студено течение и миризмите от външните коридори — мая за готвене (при това не деликатеси от Микоген!), озон, нещо като прясна боя.
— Дядо, чу ли? Императорът ни преследва!
— Кого, Уанда? Кого преследва?
— Менталиците. Пречупили са една от нашите и тя им признала какви ли не невероятни истории и лъжи, за да отърве кожата. Как смее това момченце? Да преследваш и убиваш гражданите е абсолютно незаконно!
Хари вдигна ръце в молба да говори по-бавно.
— Разкажи ми го от самото начало.
— Началото е една жена на име Лизо, Вара Лизо. Беше една от онези, които избрахме за Втората фондация. Нека започна с това, че според мен беше нестабилна — Стетин се съгласи с мен, но тя беше много сръчна, много убедителна и чувствителна. Мислехме, че можем да я използваме, за да ускорим издирването на други менталици, ако не й се доверим да тръгне с нас… с полета.
— Да, на последното събрание я срещнах — вметна Хари. — Дребничка, нервна на вид.
— Като мишчица — така си помислих — потвърди Уанда. — Миналия месец отишла в двореца без наше знание…
— С кого е говорила?
— С Фарад Синтер! — изплю името Уанда.
— И какво му е казала?
— Не знаем, но каквото и да е било, Синтер е пратил тайна полиция по следите на определени менталици и ако ги намери, те умират… с куршум в главата!
— Нашите ли? Избраните за Проекта?
— Не, колкото и да е странно. Няма съвпадение едно към едно. Но вече е убил кандидати, към които все още не сме се обърнали.
— Без дори да ги изпрати на разпит?
— Никакви такива отстъпки. Убийство — чисто и просто. Дядо, при това темпо никога няма да попълним квотите си! Тези като нас са рядкост!
— Никога не съм се срещал лично със Синтер — заразмишлява Хари, — макар че неговите хора ме интервюираха миналата година. Доколкото си спомням, разпитваха ме за микогенските легенди.
— В момента преобръщат Дал с краката нагоре и издирват някаква девойка! Все още дори не знаем името й, но някои от нашите в Дал са я усетили… почти са я открили… Необикновено мощна дарба. Сигурни сме, че тъкмо нея търсят. Надявам се, че ще оцелее достатъчно дълго, за да я намерим ние първи.
Хари покани Уанда да седне на малката масичка и й предложи чай.
— Синтер като че ли не се интересува нито от мен, нито от Проекта, а съм сигурен и че никой от тях не знае за нашия интерес към менталиците. Чудя се какво ли е намислил.
— Това е лудост! — възкликна Уанда. — Императорът не иска да го обуздае, а Линг Чен не предприема нищо!
— Лудостта е и цел, и награда сама по себе си — рече тихо Хари. Беше следил общественото недоволство от това, как се бе отнесъл Синтер към проблема със Сароса. — Чен може и да знае какво прави, а междувременно ние трябва да оцелеем и да крепим Проекта.