Тя искаше да му стане любовница, но Фарад Синтер я убеди, че подобни физически занимания стоят под тях. За тях имало други, по-възвишени интимности.
И така, тази сутрин тя отиде в покоите му в Двореца, придружавана както винаги от две студени стражи жени, убедена, че му носи онова, което той търси най-много от всичко. И все пак Вара Лизо запази нещо за себе си, нещо, което някакси не пасваше.
— Добро утро, Вара! — поздрави я Синтер. Седеше зад малка масичка за закуска на колелца, все още облечен в живописен ватиран златен халат. Малките му, пронизващи очички се премрежиха, сякаш от радост, че я вижда. — Какво ми носиш днес?
— Нищо, Фарад — тя се строполи на кушетката пред него, уморена и обезсърчена. — Толкова е объркано. Така се задръствам, заклевам ти се!
Синтер изцъка и й се закани с пръст.
— Не. Не омаловажавай специфичната си дарба, прекрасна Вара.
Очите й се разшириха от алчна нужда, която Синтер се престори, че не забеляза.
— Научи ли кой те е задействал? Със своя сън за механичните хора?
— Не знам жена ли е или мъж и не, все още не знам. Спомням си лицата на онези от съня, но не разпознавам нито едно. Хванахте ли я?
Синтер поклати глава.
— Още не. Но не съм се отказал. Някакви други ключове, други кандидати?
Вара Лизо се изчерви леко и поклати глава. Съвсем скоро щеше да й се наложи да разкрие как е започнало всичко това, че някога е работила, за да стане част от група менталици на ниско ниво — много по-слаби от нея и засега по-слаби от девойката, която бе усетила само преди две седмици, чието съзнание пламтеше в нощта. Но те се бяха държали добре с нея и тя го държеше в тайна от Синтер по две причини: защото, съвсем ясно, тези хора не бяха роботи и защото все още имаше някакво чувство за чест и лоялност. Опита се да го подведе така, че да не тръгва да издирва и най-дребните телепатични убедители. Беше сигурна, че тук той бърка, макар, разбира се, никога не би му го казала.
Подозираше, че Синтер няма да реагира добре, ако му се каже, че не е прав, пък макар и заради дреболия.
Синтер я бе изпратил в Дал поради необяснимото предчувствие, че там кандидатите ще са най-много в цял Трантор, и тъкмо там Вара Лизо се бе въртяла една нощ в мизерна хотелска стая, прибирайки паяжините си. И беше донесла най-големия улов до днес.
Беше намразила Дал с неговите миазми на отхвърляне, пренебрежение и гняв. Надяваше се никога вече да не се върне там.
— Според мен ще трябва да се върнеш и лично да помогнеш на Специалните части — рече й бодро Фарад Синтер. — Късметът им определено не работи.
Тя се втренчи в него и очите й се напълниха със сълзи.
— О, Вара, колко си чувствителна! Не е чак толкова лошо. Имаме нужда от тебе там, за да ни помогнеш да открием тъкмо тази игла в купата сено. Ако е толкова надарена, колкото твърдиш, то…
— Ще отида, ако го искаш — измърмори тя. — Бях се надявала, че разполагате с достатъчно, за да продължите.
— Е, не разполагаме. Аз не разполагам. Съмнявам се, че ще имам много повече време да намеря твърдото доказателство.
Тя се принуди да се усмихне и зададе първия дошъл й наум въпрос:
— Какво ще направят тези роботи, ако знаят, че ние знаем?
Лицето на Синтер се вкамени.
— Това е най-голямата опасност за нас — заяви той мрачно и сниши поглед за няколко секунди. — Понякога си мисля, че ще ни заместят с наши копия и ние ще продължим да вършим всичко, което сме вършили досега, съвсем като преди. Но без дух, без нищо вътре. — Той затърси древната дума, която при изговаряне звучеше толкова тайнствено и чуждо. — Без душа.
— Не разбирам какво означава това — рече Вара.
Синтер тръсна глава.
— Нито пък аз, но ще бъде ужасно да я загубим!
Известно време те се наслаждаваха заедно на тази мрачна перспектива, вкусвайки чувството за споделена, тайна опасност.
13
— Молбата ви за среща с мен е малко странна — рече императорът, — като се има предвид, че Комисията на Линг Чен ще ви изправи следващия месец пред съд за измяна. — Клаюс поклати глава и вдигна вежди. — Не смятате ли, че би било неуместно да се съглася на среща?
— Много — отвърна Хари, скръстил ръце и свел глава. — Това издава вашата независимост, ваше височество.
— Е, да, далеч по-независим съм, отколкото си мислят. В действителност намирам Комисията за удобна, защото извършва голяма част от безинтересната работа по дребните подробности, за които пет пари не давам. Линг Чен е достатъчно мъдър да ме оставя сам да се справям с работите и проектите си, без да ми се меси. И така: защо аз да се интересувам от вас? Без да броим високото ви положение в професията.