— Мислех си, че може би се интересувате от бъдещето, ваше височество.
Клаюс тихичко изсумтя.
— А, да, вечното ви обещание.
Хари последва императора през кръглата централна зала, поне дванайсет метра в диаметър и може би трийсет метра висока. Там горе всички обитаеми звездни системи в Галактиката се въртяха по целия купол и мигаха — десетки милиони. Хари погледна нагоре и премрежи поглед пред огромния размах на човечеството. Клаюс I не обърна никакво внимание. Присвитите му устни и широко отворените, ала някакси безизразни очи тревожеха Хари.
Клаюс бутна голямата врата към стаята за забавления. Портата, повече наподобяваща вход към скривалище, безшумно се люшна на яките панти и по рамката изпълзяха зелени и жълти насекоми. Хари предположи, че са прожекция, но не би се изненадал, ако откриеше, че са истински.
— Твоето бъдеще почти не ме интересува, Гарване — заяви безгрижно императорът. — Успявам постоянно да се информирам. Няма да прекратя процеса и няма да се опитвам да изиграя Чен.
— Говоря за вашето непосредствено бъдеще, сир — рече му Хари. „Надявам се съобщението на Данийл да не е само сън, фантазия! Ако е така, това може да ме доведе и до смърт.“
Императорът се обърна. Драматичният обрат на фразата бе предизвикал у него усмивка.
— Протоколирано е, че сте казали, че Империята е обречена. Дори и на мен това ми звучи като предателство. По този въпрос с Чен сме на едно мнение.
— Казвам, че Трантор ще бъде в развалини след петстотин години. Но вашето бъдеще никога не съм предвиждал, сир.
Стаята за забавления беше пълна с тромави скулптури на гигантски същества от цялата Галактика, всичките — хищни зверове, всичките — в нападателни пози. Хари не можеше кой знае колко да ги оцени като произведения на изкуството. Никога не се бе интересумал особено от изкуство — със сигурност не и от най-популярните му форми, освен когато би могъл да абстрахира тенденциите в развлеченията като индикатори за здравето на обществото.
— Гледали са ми на ръка — Клаюс продължаваше да се усмихва. — Куп красиви жени. Всички те я намират за много привлекателна и ме уверяват, че бъдещето ми е светло. Никакви убийства, Гарване.
— Няма да ви убият, сир.
— Ще ме детронират? Ще ме пратят в изгнание в Смирмо? Тъкмо там са изпратили моя прадядо отпреди пет поколения, героя. Смирмо — жега и суша, навън не може да се излиза без защитно облекло, стаите миришат на сяра и има само тесни тунели през скалите като за гризачи. Мемоарите му са доста забавно четиво, Гарване.
— Не, сир. Ще бъдете подиграван, докато изгубите всякакво достойнство, после ще ви игнорират и на Линг Чен няма да му се налага да се съобразява с вас. Съвсем скоро той ще обяви народна демокрация и ще ви остави само като символ с все по-намаляващи доходи, докато най-накрая няма да можете да поддържате дори вид.
Императорът спря между два лъва Гарет, най-едрите хищници във всички светове със средна гравитация, в естествена големина — около двайсет метра от ноктестите крака до покритите с остри шипове хватателни муцуни. Облегна се на наклонения глезен на единия.
— Психоисторията ли ти го казва?
— Не, сир. Опитът и логическата дедукция, без да се възползвам от психоисторията. Чували ли сте някога за Джоранум?
Императорът сви рамене.
— Не мисля. Какво е, човек или място — или може би звяр?
— Човек, който е искал да стане император и е предал скрития си произход, като е подкрепил един древен мит… за роботите.
— Роботи! Да, аз вярвам в тях.
Хари се слиса.
— Не автоматите, сир, а интелигентни машини с формата на хора.
— Разбира се. Вярвам, че те някога са съществували и ние сме ги надраснали. Зарязали сме ги като играчки. Експериментът с автоматите е бил просто анахронизъм. Ние нямаме нужда от механични работници, да не говорим за механичен разум.
Хари бавно примигна и се зачуди дали не е подценявал този младеж.
— Джоранум е вярвал — (бил е подведен да вярва, от Райх, припомни си той), — че в Двореца се е инфилтрирал робот. Твърдял, че Първият министър Демерзел е робот.
— А, да, като че си спомням нещичко… не е било твърде отдавна, нали? Макар и преди да съм се родил.
— Демерзел му се присмя, сир, и политическото движение на Джоранум рухна под тежестта на подигравките.
— Да, да, спомних си. Демерзел подал оставка и Клеон I поставил на мястото му друг. Вас. Нали така, Гарване?
— Да, сир.
— Тъкмо оттам сте придобили политическите умения, които така изкусно прилагате, нали?
— Политическите ми умения са минимални, ваше височество.
— Според мен не е така, Гарване. Вие сте жив, а Клеон I е бил убит от… от един градинар… силно свързан с вас, прав ли съм?