— В известен смисъл, сир.
— Все още сте жив, Гарване. Много хитро — може би разполагате със собствен таен архив от компромати, които вадите в ключови моменти за ключови играчи. Имате ли тайно досие на Линг Чен, Гарване?
Хари се изкиска с нежелание. На Клаюс тази реакция сякаш се стори по-скоро забавна, отколкото обидна.
— Не, ваше височество. Чен е много добре брониран политически. Личното му поведение е безупречно.
— Ха сега де! Ами кой тогава? Кой ще ме опозори и погуби?
— Имате помощник, член на вашия таен съвет, който вярва в роботите. — „Това искаше Данийл да узная.“ Студена тръпка полази Хари. Ами ако Данийл вече не съществуваше или беше напуснал Трантор и той си въобразяваше всичко това? Напрежението от последните няколко месеца, постоянно измъчващата го скръб…
— Е?
— В това, че в момента на Трантор има роботи. Той ги преследва и застрелва. С кинетични оръжия.
Информацията на Ванда така добре съвпадаше с тази на Данийл: връзката, мъчителното подозрение — всичко съвпадаше. Но Хари искаше, имаше отчаяна нужда да премисли разговорите си с тираните. Нещо все още липсваше.
— Наистина ли? — очите на Императора светнаха. — Открил е истински роботи?
— Не, сир. Човешки същества. Ваши поданици. Граждани на Трантор, а дори и един от друг свят — от Хеликон, който, странно, е моят роден свят.
— Колко интересно! Не знаех, че преследвал роботи. Да го доведа ли тук и да го разпитам пред вас, Гарване?
— Това няма значение за мен, ваше височество.
— Предполагам, че говорите за Фарад Синтер.
— Да, сир.
— Да стреля по поданиците ми и да ги убива! Не знаех. Е, имам съмнения, Гарване, но ако се окаже вярно, ще го прекратя… Но що се отнася до преследването на роботи, без съмнение това му осигурява някаква безвредна занимавка.
— Линг Чен ще отпусне достатъчно жица за Синтер да се уплете цял, после ще пусне тока… И докато Синтер се пържи, ще хвърчат искри, императоре. Може да се изгорите.
— А-ха, разбрах — Чен ще напомни на всички за забравения Джоранум и какъв позор съм си навлякъл с това, че съм оставил подобна личност да обикаля и да трепе гражданите. — Клаюс обхвана с длан брадичката си и се намръщи. — Император, който убива гражданите… или пренебрегва несправедливата им смърт. Много опасно. Твърде лесно запалимо, съвсем ясно го виждам, и такъв изход е доста вероятен. Да. — Лицето на императора помрачня, очите му се присвиха. — Имах планове за тази вечер, Гарване. Боя се, че вие ми ги провалихте. Съмнявам се, че мога да се отърва от това за неколкоминутна или дори още по-кратка среща.
— Не, ваше височество.
— А днес Синтер е в Микоген и ще се върне чак след вечеря. Така че ще останете с мен и може би ще ми дадете и някакъв съвет, след като, Хари… Мога ли да ви наричам Хари?
— За мен ще бъде чест, ваше височество.
— После ще го отпразнуваме и ще ви възнаградя за службата.
По лицето на Хари не пролича нищо, но това беше последното нещо, което би поискал. Предпочитаните удоволствия на императора бяха известни на малцина и Линг Чен поддържаше броя им малък чрез внимателни подкупи и недотам деликатен натиск. Хари не искаше да бъде един от онези, върху които Чен трябваше да упражнява натиск, особено сега…
Трябваше да оцелее достатъчно дълго — до процеса и по-нататък, — за да види създаването на Фондациите… Едната с декрет, другата — тайно.
Но не можеше да позволи странната лудост на Синтер да заплашва бъдещето на Уанда и Стетин и бъдещето на всички онези, които тепърва щяха да заминат за Края на звездата. Които трябваше да заминат! Уравненията го изискваха!
14
Лодовик, след пет дни, които прекара сам, бе изпаднал в роботския еквивалент на кома. Тъй като нямаше какво да прави, нямаше начин да се върне в полезно състояние и нямаше на кого да служи, той нямаше избор, освен да влезе в период на бездействие или да постави позитронните си вериги под сериозна заплаха. В тази роботска кома мислите му се движеха много бавно и той консервира малкото му останали умствени изследвания — така избягваше пълното изключване. При пълно изключване само човек или робот по поддръжката можеше да го задейства отново.
В бавното течение на мислите си Лодовик се опита да прецени как се е изменил. Че се е изменил, беше сигурно; усещаше промяната в ключови последователности при диагностиката. Част от основния характер на позитронния му мозък бе променен от радиационния поток в ударния фронт на свръхновата. А имаше и нещо друго.
Хиперкорабът се носеше на светлинни дни от Сароса, далеч от всякакви комуникации, които биха минавали през статусната геометрия, неспособен да лови хипервълновото радио; и все пак Лодовик беше сигурен, че някой, нещо го е прегледало, пипало е в програмите и процесите му.