Выбрать главу

— Съжалявам, че по никакъв начин не мога да проявя гостоприемство — беше казал Николо, щом се изправиха лице в лице в тясната, мрачна килийка. Хари бе отвърнал с някаква снизходителна любезност.

Човекът пред него беше по-нисък от него с повече от шест сантиметра, със светлоруса, почти бяла коса, с големи тъмни очи, малък чип нос, широки устни и къса брадичка. Беше облечен с тънка сива риза, шорти и сандали.

— Дошли сте да изучавате чудовището — продължи Николо. — Стражите казват, че сте Първи министър. Без съмнение не сте дошли да понаучите някой и друг политически трик.

— Не — отвърна Хари.

— Да видите триумфа на Клеон и възстановяването на достойнството и реда?

— Не.

— Никога не съм въставал срещу Клеон. Никога не съм узурпирал императорската власт.

— Разбирам. Как обяснявате стореното от вас? — Хари бе решил да кара направо, без повече приказки. — Каква беше вашата обосновка, вашата цел?

— Навсякъде разправят, че съм избил милиарди хора от четирите свята в моята система — системата, която бях избран да пазя и закрилям.

— Така пише в протоколите. Какво според вас се случи? И ви предупреждавам — разполагам с показанията на хиляди свидетели и други протоколи.

— Че защо тогава изобщо да си правя труда да разговарям с вас? — попита Николо.

— Защото е възможно онова, което кажете, да предотврати такива кланета в бъдеще. Едно обяснение, разбиране би помогнало на всички нас да избягваме подобни ситуации.

— Като убивате чудовищата като мен още при раждането?

Хари не отговори.

— Не, виждам, че вие сте по-деликатни — измърмори Николо. — Като предотвратявате издигането на власт на такива като мен.

— Може би — рече Хари.

— А аз какво ще получа?

— Нищо.

— Нищо за Николо Пас… Какво ще кажете за правото да се самоубия?

— Клеон никога не би го позволил.

— Само правото да информирам Първия министър на Клеон, да му помогна да разбере по-добре и оттам да се сдобие с по-голяма власт…

— Предполагам, че може да погледнете на това и така.

— Не и в тази дупка — заяви Николо. — Ще говоря, но на някое чисто и уютно място. Това е моята цена. В подобна дупка не бихте сложили дори паразити. А имам толкова много да ви казвам… и за хората, и за машините — или за машините, които приличат на хора… И за миналото, и за бъдещето…

Хари го бе изслушал, като се опитваше да запази безстрастното си изражение.

— Не съм убеден, че мога да накарам Клеон да…

— Тогава няма да научите нищо, Хари Селдън. А по очите ви познавам, че… че съм докоснал нещо, което събужда дълбокото ви любопитство, нали?

Хари трепна върху кушетката и масажистката, която му разтриваше врата, тихичко му нареди да лежи неподвижно. „Защо не съм си спомнял този разговор досега? — запита се Хари. — Какво ли друго е било потискано? И защо?“

А после още един въпрос, напрежението от който прати на вятъра целия труд на масажистките:

„Данийл, какво направи с мен?“

Телата бяха подредени в спретнати плаващи редове в каюткомпанията, най-голямото пространство в кораба, и освен това най-близкото до аварийния изход в средата на кораба.

Морс Планч се дръпна от входа и се зачуди за миг дали не се е натъкнал на сцена на мъчения и пиратство. Всички тела бяха вързани едно за друго с въжета, за да се крепят на едно място. „Обградени с грижи и внимание дори в смъртта.“ Въздухът в безтегловната зала се бе вмирисал от неколкодневното разлагане. И все пак трябваше да ги преброи, да разбере има ли някакъв смисъл да търси другаде в кораба.

Трич не смееше да се приближи към люка. Зачервените й очи надничаха над бялата кърпа, която притискаше към носа и устата си.

— Кой ги е сложил там? — попита тя със сподавен глас.

— Не знам — отвърна мрачно Морс. Той си сложи дихателна маска и влезе, за да направи преброяването. Няколко минути по-късно излезе с посърнало лице.

— Живи няма, но не всички са вътре. — Той се провря покрай нея и се понесе сръчно надолу по коридора, към капитанския мостик. Трич го последва неохотно, като спря закратко да даде наставления на Трин.

— Всички са умрели за няколко минути според мен — каза Планч на Трич, щом тя го настигна. — Радиационно отравяне от ударния фронт.

— Корабът е надеждно защитен.

— Не и от неутрино.