— Частиците неутрино не могат да ни навредят… Те са като призраци.
Планч се взря в тъмната офицерска каюта, включи фенерчето си, плъзна лъча по мебелите и стените, не видя никого.
— Неутриното в достатъчни количества е онова, което пръсва външната черупка на свръхновата — каза той сухо. — В подобни условия и на такива орди тези честици могат да играят странни и смъртоносни номера на материята, особено на човешките тела. Усещаш ли миризмата?
— Усещам миризмата на мъртъвците там — отвърна Трич.
— Не. Помириши кораба тук. Какъв мирис усещаш?
Тя отдръпна кърпата от носа си и вдъхна.
— Нещо изгоряло. Не е месо.
— Правилно — отбеляза Планч. — Тази миризма не е често срещана и съм я усещал само веднъж преди… В един кораб, застигнат от неутринна вълна, но не от свръхнова. От една планета, разцепена и погълната от червеева дупка. Една от катастрофите с транзитните станции преди трийсет години. Корабът бил застигнат от оформящата се струя от преобразувана маса. Проучвах част от спасителния екипаж. Всички на борда бяха мъртви. Корабът миришеше на пърлено също както сега… На изгорял метал.
— Колко приятна работа имаш — Трич отново притисна кърпата към носа си.
Люкът към мостика беше отворен. Планч препречи пътя на Трич с ръка. Тя не възрази. Мостикът бе осветен само от звездната светлина от отворените илюминатори за директно наблюдение. Той включи фенерчето и освети контролните табла, стола на капитана, екраните. Всички екрани бяха угаснали. Корабът беше мъртъв.
— Не ни остава много въздух — предупреди той Трич. — Задръж си екипажа.
— Вече го направих — отговори Трич. — Не искам да оставам тук по-дълго, отколкото трябва. Щом корабът не може да бъде съживен, нищо не можем да спасим.
— Не — потвърди Планч. Мостикът изглеждаше празен и достатъчно студен, за да се превърне дъхът му в пара. Той влезе още по-навътре и размаха ръка в студения застоял въздух, докато не се залови за една скоба и се завъртя. От тази по-удобна позиция насочи лъча към отсрещния ъгъл. Там забеляза тяло, свито в зародишна поза.
Издърпа се, докато не заплува на метър от тялото. Онова, което му бяха казали, се оказа вярно — този беше жив. Главата се извърна и той разпозна чертите на съветник Лодовик Трема. Но онзи, от когото знаеше, че Трема ще е жив, не беше главният съветник Чен.
Когато за пръв път забелязаха корпуса да се носи безпомощно сред дълбокия космос, те първо се свързаха с Чен, а после с друг, който им беше платил още по-хубавичка сума от Чен: високия мъж с много лица и много имена, който го беше наемал толкова често и преди.
Този мъж никога не грешеше — и този път също не беше сгрешил. Там, където всички други трябва да са мъртви, един може все още да е жив… И той не бива да бъде върнат на Чен. Трябва да се докладва, че е мъртъв.
Лодовик Трема примигна бавно и спокойно насреща му. Планч вдигна пръст към устните си и прошепна:
— Вие все пак сте мъртъв, сър. Не мърдайте и не издавайте звуци. — После произнесе шифрованата фраза, съставена от числа и думи, която му бе наредил да използва мъжът с многото лица.
Трич ги наблюдаваше от другия край на мостика.
— Какво намери? — попита тя.
— Онзи, когото търсех — отвърна Планч. — Той е живял малко по-дълго. Сигурно той се е погрижил за другите, после е дошъл да умре тук.
Когато изнесе Лодовик, Трич се опита да се дръпне назад, но не можа достатъчно бързо да намери къде да се захване. Тялото, сгърчено и безжизнено, проплува пред Планч под носа на Трич и тя едва не се задави от онова, което очакваше по рефлекс.
— Не се тревожи — обади се Планч. — Този не вони особено. На мостика е по-студено.
Трич не можеше да повярва, че са изминали толкова много път само за да откарат обратно едно-единствено тяло. Отново на борда на „Цвете на злото“, където Лодовик бе надеждно прибран в сандък в трюма, тя подаде на Планч бутилка трилианска вода на живота. Той си наля чаша и я вдигна в унила наздравица.
— Главният съветник искаше да е сигурен. И сега, като знаем, че той е мъртъв, а и всички останали с него, смятам да го върна в родния му свят и да го видя прилично погребан с всички императорски почести.
— И да оставим всички останали? Малко налудничаво ми се вижда.
Планч сви рамене.
— Когато ми заповядват, не задавам въпроси.
— От кой свят е той?
— От Мадер Лос — осведоми я Планч.
Трич поклати невярващо глава.
— Човек на такъв висок пост от планета на презрени паразити?
Планч огледа чашата си, вдигна пръст и изгълта питието. После насочи и чашата, и пръста към Трич.
— Напомням ти за нашия договор. Смъртта на този мъж може да има политически последици.