— Не знам дори името му.
— Хората могат да се досетят и от малкото, което знаеш, ако го разпространиш където не трябва. А ако го разпространиш, аз ще разбера.
— Спазвам договореностите си, освен това си държа устата затворена.
— А екипажът ти?
— Трябва да си знаел, че заслужаваме доверие, когато ни нае — тихо, заплашително изрече Трич.
— Да, но сега е още по-важно.
Трич се изправи и вдигна бутилката от масата помежду им. Затъкна тапата категорично.
— Ти ме обиди, Морс Планч.
— Прекалена предпазливост — не съм искал да те обидя.
— Но въпреки това ме обиди. Освен това искаш да отида в свят, който никой уважаващ себе си гражданин не би посетил доброволно.
— Жителите на Мадер Лос също са граждани.
Тя затвори очи и поклати глава.
— Колко дълго ще останем там?
— Не много дълго. Оставяш ме там и потегляш когато си поискаш.
На Трич й беше все по-трудно и по-трудно да повярва.
— Няма да задавам повече въпроси — заяви тя и пъхна бутилката под мишница. Очевидно Планч вече не й се струваше толкова привлекателен и поради това връзката им оттук нататък щеше да е строго професионална.
Планч съжаляваше, но само мъничко.
Когато достави Лодовик Трема на Мадер Лос, той щеше да е много богат човек и никога повече нямаше да му се налага да работи за когото и да било. Представи си как си купува собствен луксозен кораб — и щеше да го поддържа в идеално състояние, което не можеше да се каже за повечето имперски кораби.
Що се отнася до странния и строго дисциплиниран мъж в трюма, мъж, който можеше да остане затворен в ковчег дни наред без никакви оплаквания и нужди…
Колкото по-малко се замисляше над това, толкова по-добре.
Лодовик лежеше в тъмното в пълно съзнание, но неподвижен, след като чу шифрованата фраза, предупредила го за участието на Данийл в това спасение. Трябваше изцяло да съдейства на Морс Планч; по-нататък щяха да го върнат на Трантор.
Какво щеше да се случи с него там, Лодовик не знаеше. След три проверки, които си направи в сандъка с форма на ковчег, той беше доста сигурен, че позитронният му мозък е променен незабележимо. Но резултатите от проверките бяха противоречиви.
За да не деградира поради бездействие, той активира човешкото си емоционално покритие и също го диагностицира. Изглеждаше непокътнато; можеше да действа като човек в човешкото общество и това донякъде го утеши. Ала контактът с Морс Планч на мостика на „Копие на славата“ беше твърде кратък за него, за да изпробва тези функции. Най-добре щеше да бъде да го държат в изолация, докато не се открие възможност за по-съвършено тестуване.
И най-вече той не трябваше да се разкрива като робот. За всички роботи кадри на Данийл това беше от първостепенна важност. Много важно беше човеците никога да не научат до каква степен роботите са се инфилтрирали в техните общества.
Лодовик изтегли човешкото покритие на заден план и започна пълна проверка на паметта. За тази цел трябваше да изключи контрола на външните движения за двайсет секунди. Но продължаваше да вижда и чува.
Тъкмо в този момент нещо се блъсна в сандъка. Чу как някой човърка нещо отвън, после — звук от метал, драскащ по метал. Секундите се нижеха… пет, седем, десет…
Капакът на сандъка се вдигна с метален стон. Главата му беше обърната настрани, наполовина с лице към стената на сандъка, и затова съзря само смътния образ на надвесено лице и мимолетно впечатление за друго. Осемнайсет секунди… проверката на паметта бе почти завършена.
— Без съмнение изглежда мъртъв. — Женски глас.
Проверката на паметта завърши, но той реши да остане неподвижен.
— Очите му са отворени — мъжки глас, но не беше Морс Планч.
— Обърни го и провери идентификацията му — предложи жената.
— О, небеса, не! Ти го провери. Твой си е.
Жената се поколеба.
— Кожата му е розова.
— Радиационни изгаряния.
— Не, изглежда здрав.
— Той е мъртъв — заяви мъжът. — От ден и половина е затворен в този сандък. Без въздух.
— Просто не прилича на труп. — тя протегна ръка и ощипа тъканта на оголената длан. — Хладен е, но не е студен.
Лодовик бавно накара кожата си да избледнее и смъкна външната си температура в съответствие с обкръжаващата. Почувства се некадърен и некомпетентен, задето не се бе сетил по-рано.
— На мен ми се вижда достатъчно бледен — забеляза мъжът. Още една ръка докосна кожата му. — Студен е като лед. Въобразяваш си.
— Мъртъв или не, той струва цяло състояние — заяви жената.
— Знам каква слава му се носи на Морс Планч, Трин — рече мъжът. — Няма да ти даде наградата си ей така.