Лодовик винаги бе предпочитал по-бързите — макар и някакси не по-малко мъчителни — мрежи от червееви тунели, но тези свръзки бяха опасно занемарени и през последните няколко десетилетия много от тях бяха рухнали като неукрепени тунели в метро, а в някои случаи бяха засмукали и транзитните станции, и очакващите пътници… Вече ги използваха рядко.
Капитан Картас Толк влезе в каютата и за миг застана зад креслото на Лодовик. Останалата част от екипажа се суетеше около уредите, наблюдаващи машините, които задържаха кораба цял по време на Скоковете.
Толк беше висок, вълмо руса до бяло коса покриваше главата му, кожата му беше пепеляво-кафява, а той имаше патрицианска осанка, каквато нерядко имаха кореняците саросанци. Лодовик го погледна през рамо и кимна за поздрав.
— Още два часа след последния ни Скок — каза капитан Толк. — Би трябвало да пристигнем по разписание.
— Това е добре — отвърна Лодовик. — Нямам търпение да се заема с работа. Къде ще се приземим?
— В Голяма Сароса, столицата. Там се пазят архивите, които търсите. После, както ни е наредено, ще изтеглим колкото се може повече фаворизирани фамилии от списъка на Императора. Корабът ще бъде претъпкан.
— Представям си.
— Разполагаме може би със седем дни, преди ударният фронт да достигне покрайнините на системата. После само с осем часа, преди да погълне Сароса.
— Твърде близо е, за да се чувствам спокойно.
— Ще минем на косъм заради имперската некомпетентност и погрешно ръководство — рече Толк, без да се опитва да скрие огорчението си. — Имперските учени знаеха още преди две години, че звездата на Кейл се активизира.
— Информацията, предоставена от саросанските учени, далеч не беше точна — отвърна Лодовик.
Толк сви рамене; нямаше смисъл да отрича. Вината беше достатъчно, че всеки да поеме част от нея. Миналата година звездата на Кейл се беше превърнала в свръхнова; избухването u бе наблюдавано чрез телеприсъствие девет месеца по-късно и оттогава… Много политиканстване, пренасочване на оскъдните ресурси и най-накрая тази плачевно неадекватна мисия.
Капитанът имa нещастието да го изпратят да гледа как неговата планета умира и да спаси почти само имперския архив и няколко привилегировани семейства.
— В добрите времена — рече Толк — имперската флота можеше да построи щитове и да спаси поне една трета от населението на планетата. Можехме да изпратим цели флотилии имиграционни кораби да евакуира населението, дори милиарди… Достатъчни за възстановяване, за да се запази характерът на света непокътнат. Величествен свят, ако позволите — дори и сега.
— Така съм чувал и аз — отвърна тихо Лодовик. — Ще направим всичко възможно, драги капитане, макар че това удовлетворение може да бъде само сухо и кухо.
Устата на Толк се изкриви.
— Не ви обвинявам лично вас — рече той. — Вие проявихте симпатия и честност и преди всичко експедитивност. Съвсем различен сте от обичайните пълномощници. Екипажът ви смята за приятел сред негодници.
Лодовик поклати предупредително глава.
— Дори и простите оплаквания срещу Империята могат да бъдат опасни — рече той. — По-добре не ми се доверявайте твърде много.
Корабът леко трепна и в стаята иззвъня малка камбанка. Толк затвори очи и машинално се вкопчи в облегалката на креслото. Лодовик просто обърна лице напред.
— Последният Скок — каза капитанът и погледна Лодовик. — Доверявам ви се достатъчно, съветник, но на собствените си умения имам повече доверие. Нито Императорът, нито Линг Чен могат да си позволят да губят хора с моята квалификация. Все още знам как да поправям части от двигателя, ако се повреди. Малцина капитани вече могат да се похвалят с това.
Лодовик кимна; проста истина, но не особено силна броня.
— Изкуството да се използват важни човешки ресурси, без да се злоупотребява с тях, също може би вече е загубено, капитане. Честно ви предупреждавам.
Толк се намръщи.
— Разбрах ви. — Обърна се да излезе, после чу нещо необичайно. Погледна Лодовик през рамо.
— Усетихте ли нещо?
Корабът внезапно завибрира отново, този път с пронизително разтегливо скърцане, от което им настръхнаха косите. Лодовик се намръщи.
— Усетих го. Какво беше?
Капитанът наклони глава и се вслуша в далечния глас, който бръмчеше в ухото му.
— Някаква нестабилност, нередовност при последния Скок — рече той. — Не е непознато като явление при приближаване към звездна маса. Може би трябва да се върнете в каютата си.
Лодовик изключи прожекторите в ложата и стана. Усмихна се на капитан Толк и го потупа по рамото.