В това нямаше нищо необичайно; Клиа знаеше какво е настроението на Дал и се опитваше възможно най-често да го пренебрегва. Пълното потапяне не само щеше да я отвлече, но дори можеше да я зарази. Налагаше се да се изолира от общото стадо, за да е нащрек.
Разпозна момчето веднага щом то се появи пред очите й от другата страна на улицата. Беше може би с година по-голям от нея, по-нисък и набит, с изпито лице с няколко дребни белега по бузата и брадичката — бандитски белези от суровите улици на Билиботън. Миналата година на няколко пъти му бе доставяла стоки и информация, когато нямаше по-добра куриерска работа. Сега разбра, че може би щеше да го вижда още по-често, и това никак, ама никак не й хареса. Той мъчно се поддаваше на убеждаване…
През последните няколко дни беше почти невъзможно да си намери свястна работа. Знаеше се, че Клиа е белязана — малцина й се доверяваха. Доходите й се бяха сринали почти до нулата и още по-зле — измъкна се на косъм от банда главорези, чийто водач никога досега не беше виждала. В града се бяха появили нови хора с нови съюзи, заплашващи с нови опасности.
Клиа все още беше уверена в способността си да се измъква от всяка трудна ситуация, но усилията я изтощаваха. Копнееше за някое тихо местенце с приятели, но приятелите й бяха малцина — така, както стояха нещата, никой не искаше да я прибере.
Това беше достатъчно да преобърне цялата й житейска философия.
Момчето с изпитото лице мярна Клиа, когато тя поиска да я забележат, после умишлено се престори, че не й обръща внимание. И тя направи същото, но се промъкна по-близо, като се оглеждаше, все едно чакаше някой друг.
Когато се приближиха достатъчно, за да се чуват, момчето й каза:
— Това, което носиш днес, не ни интересува. Защо не се разкараш от Дал да вредиш на някой друг?
Грубата безцеремонност не значеше почти нищо — толкова беше свикнала с нея.
— Имаме договор — подметна тя нехайно. — Аз нося, ти плащаш. Шефът ми за днес няма да го приеме добре, ако ти…
— Тука разправят, че шефът ти за днес е в каналите — момчето я гледаше дръзко. — Както и всеки друг дневен или нощен шеф, който те е използвал. Дори и Киндрил Нашак! Носи се мълва, че са го заплашвали с Рикерианския затвор, задържали са го, без да предявят обвинения! Безплатно предупреждение, момиченце. Стига вече!
Примката се затягаше.
— А това какво да го правя? — тя вдигна тънката кутия, която носеше под мишница.
— Нищо не вземам, нищо не плащам, казах. А сега се разкарай!
Клиа го погледна за няма и секунда. Момчето поклати глава, като да го бе докоснало бръмчащо насекомо, после погледна право през нея. Нямаше да докладва, че я е видял.
Щом всички искаха тя да изчезне и вече нямаше нито работа, нито причини да остава, значи наистина беше време да изчезне. Мисълта я уплаши; не беше излизала никога от Дал за повече от няколко часа. Кредитите щяха да й стигнат за няма и две седмици — голяма част от сделките на черния пазар вървяха само пред местните търговци, които и без това сега сигурно щяха да избягват бизнеса й.
Клиа тръгна по улицата към един не толкова преуспял квартал, известен с евфемистичното название По-мекият Флешплей и се вмъкна през счупена пластмасова витрина в изоставен магазин за храна. Тук сред пръснатите стари покривала и строшени мебели тя разряза пломбата на пакета и го отвори, за да провери съдържа ли нещо, което да е ценно и извън Дал.
Листове и филмокнига. Прелисти ги и огледа пломбата на филмокнигата: лично, шифровано, нищо, което би могла да разшифрова и продаде където и да било. Знаеше го още преди да отвори пакета. И без това пренасяше само долнокачествени пратки, често поддържащи пратки, информация, твърде сложна, за да се рискува да се изпрати там, където можеха да я засекат очите на охраната, и все пак не толкова сложна, че някой да не поиска да плаща по-големи суми за по-добри куриери…
А някога тя беше най-добрият куриер, една от най-скъпоплатените в Дал, наследница на хилядолетна традиция, също толкова заплетена и украсена с думи, колкото всяка религиозна търговия извън Трантор. Понякога дори официалните и публични документи бяха давани на далитските куриери от законните силни на деня само за да бъдат достатъчно сигурни, че ще бъдат доставени по-бързо, тъй като всички други комуникационни системи толкова често блокираха или бяха поставяни под наблюдение от Комисията.
За нея само за няколко дена всичко беше рухнало!
Трепна и осъзна, че плаче — безмълвно, но въпреки всичко плачеше.