— Предполагам, че те щяха да завземат кораба и да ни оставят извън играта, може би да ни убият. Трин в момента е в моята каюта и се е запила яко — при това не пие трилианско. Когато се напие достатъчно, мога просто да я хвърля от трюма над Трантор и да се надявам, че ще изгори над Двореца. — Клепките на Трич леко трепнаха, а устните й се свиха. — Беше добра заместничка. Проблемът ми в момента е тебе какво да те правя?
— Аз не съм те предал.
— Но и не си ми казал истината. Каквото и да е Лодовик Трема, той не е човек. Трин дърдори нещо за симулакруми и роботи. Който и да й е платил, й е казал, че ще търси механични хора. Какво знаеш за роботите?
— Той не е робот — тръсна глава Планч и се усмихна. — Никой вече не произвежда роботи.
— В кошмарите ни — посочи Трич. — В треторазредните филмокниги. Автомати с мутирали мозъци, устремени към безразсъдна мъст. Но Лодовик Трема… първият съветник на Началника на комисията за обществена безопасност?
— Глупости — отсече Планч, сякаш целият този разговор беше под достойнството му.
— Проверих, Морс — изведнъж лицето на Трич се натъжи, стана някакси отпуснато, далеч от гравитационното притегляне. — Ти беше прав. Неутриното в значителни количества е смъртоносно. И не съществува щит срещу неутриновия поток.
— Той умира — излъга Планч. — Във всеки случай състоянието му трябва да се пази в тайна.
Трич поклати глава.
— Не ти вярвам. Но ще удържа на думата си и ще те оставя на Мадер Лос. — тя се позамисли. — Може би ще оставя там с тебе и Трин и Анданч да се разберете за всичко. А сега върви разговаряй с твоя мъртъв министър.
Тя се обърна и тръгна напред.
— А мога ли да се върна в каютата си? — подвикна подире й Планч.
— Ще изпратя в трюма храна и койка. Ако оставя човек, който придружава жив труп, да се шляе из кораба, ще трябва да се оправям с бунт. След ден и половина пристигаме на Мадер Лос.
Планч сви рамене, щом тя се изгуби от погледа му. И на него не му харесваше да е свързан с Лодовик Трема. Трич беше съвсем права.
Никой на борда на „Копието на славата“ не би оцелял. Никой човек.
Лодовик стоеше в трюма до своя сандък със скръстени ръце и чакаше Планч да се върне. Според действията му Лодовик очевидно бе нанесъл тежка вреда на човешко същество и все пак очакваните затруднения в подобна ситуация — намаляване на менталните честоти, критичен повторен преглед и при изключителни обстоятелства дори и пълно изключване — не го засегнаха особено, ако въобще го бяха засегнали. Дори и като се имаше предвид продължителността на дългосрочната му мисия за Данийл — и действието на Закона на Зерот — би трябвало да възникнат дълбоко обезпокоителни последици.
И все пак нямаше нищо кой знае какво. Лодовик се чувстваше спокоен и съвсем функционален. Не чувстваше задоволство — беше предизвикал вреда и го осъзнаваше, — но не усещаше нищо като почти парализиращото прозрение, че си нарушил един от Трите закона.
Явно нещо в него се беше променило. Той се опитваше да проследи какво би могло да е то, когато пристигна Планч.
— Затворени сме тука до края на полета — подметна сухо Планч. — А каква приятна каюта имах! И двамата с капитанката… — той поклати глава, после чертите му се изопнаха. — Карай. Нещо в целия този сценарий никак не е наред.
— Какво би могло да бъде то? — попита Лодовик. Той се протегна и се усмихна. Човешката личност се приплъзна леко върху всичките му останали функции. — В сандъка беше тясно, но съм пребивавал и при по-лоши условия. Появил съм се в неподходящия момент, предполагам?
— Няма какво да предполагаш. Човекът получи инфаркт.
— Много съжалявам. Но се боя, че онова, което бяха намислили, никак не беше добро.
— Някой друг те иска, жив или мъртъв. Мислех си, че Началникът на обществената безопасност е кажи-речи неуязвим. Непобедим.
— Никой не е непобедим в това смутно време — рече Лодовик. — Извинявам се, че ти причиних неприятности.
Планч се втренчи в Лодовик.
— Досега пренебрегвах всичките си недоразумения около тази мисия, около тебе. В имперската политика може да се случи всичко — отделни индивиди могат да струват колкото цели слънчеви системи. Така е при централизираната политика.
— Без съмнение ти ни си дифузионист, Морс Планч?
— Не, не съм. В това, да предадеш Линг Чен, няма никакви пари, а и живот почти няма.
— Искаш да кажеш, да предадеш императора.
Планч не се поправи.
— Любопитството ми обаче нарасна до застрашителни размери. Любопитството е като неутриновия поток — може да проникне във всичко, а в достатъчно количество — и да убива. Съзнавам го… Но любопитството ми относно тебе… — той стисна челюсти и извърна поглед.