— Аз съм мъж на средна възраст с необикновен късмет — нека го оставим така — намръщи се Лодовик. — Има неща, които не могат да бъдат казани нито на мене, нито на тебе… и най-добре ще е за нас да обуздаваме любопитството си. Да, аз би трябвало да съм мъртъв. Знам го по-добре от всеки. Причината да не съм мъртъв обаче няма нищо общо с необикновените суеверия за… как бяха?… роботи? За това можеш да бъдеш спокоен, Морс Планч.
— Не за първи път чувам за роботи, знаеш ли — рече Морс Планч. — Слуховете за изкуствени човеци от време на време се носят по света като прашен вятър. Преди трийсет и пет години имаше масово клане в Седмата система на Октант. Въвлечени бяха четири планети — благоденстващи светове, обединени от горда обща култура, на път да се превърнат в истинска сила в Имперската икономика.
— Спомням си — рече Лодовик. — Владетелят твърдеше, че имал положително доказателство, че роботите са се инфилтрирали на най-високи равнища и подклаждат бунт. Много тъжно.
— Милиарди загинаха — рече Планч.
— Предполагам, че ще ти заплатят добре, задето ме спаси героично.
Лицето на Планч се отпусна.
— Тъкмо това е проблемът в цялата тази ситуация — рече той. — Капитанката и екипажът не ни харесват. Честта за тези хора важи само понякога и би трябвало да знам… Същото е и с моя народ, като се имат предвид наследствените белези. Откарват ни там, където искаме, но винаги има шанс да изтърсят нещо нередно на някой космодрум… И аз нищо не мога да направя. Но тъй като всичко това звучи достатъчно невероятно, предполагам, че никой няма да повярва. Аз самият не бих.
— Казах на Линг Чен, че си мъртъв. Спасителната мисия се е провалила.
Лодовик наведе глава и притисна брадичката си в двойните гънки плът.
— А ние отиваме на Мадер Лос?
Планч кимна. По лицето му трепна тъга, но не каза нищо повече.
19
Линг Чен се подготвяше за неофициалната вечеря в личните покои на Императора, когато Крийн му донесе запечатаното съобщение от Планч. В зелените океански дълбини на неговата лична стая, която му служеше и за медитация, той остави острия бръснач и сапуна, които използваше за бръснене, пое дълбоко дъх, щом Крийн си тръгна, и постави палеца си върху малкия сив пакет. Щом го докосна, първият печат, предназначен за получателя и декодера, се отвори, потвърждавайки уникалната му самоличност чрез микроанализ на химията на кожата му, както и на отпечатъка на палеца му. Втория печат вътре в самото съобщение на диска той отвори с няколко думи, известни единствено на самия него, които произнесе на глас. Съобщението потече пред очите му.
Морс Планч се намираше вътре в кораб — фонът беше леко замъглен. Той каза с нисък глас:
— Господарю Началник на комисията Чен, намирам се в „Копието на славата“. Корабът, който наех, е единственият, намерил досега звездолета и очаквам, лично загрижен, дълбокото ви разочарование от новината, която ви нося. Вашият съветник е мъртъв, както и останалите от екипажа…
Устните на Линг Чен мърдаха, докато гледаше записа до края. Планч му посочи зловещите подробности: редовете от тела, подредени в една от камерите, откриването на тялото на Лодовик Трема на мостика, свит на кълбо и неподвижен. Планч потвърди самоличността на Трема, като постави личния идентификатор на Началника на комисията върху гривната на Трема.
Линг Чен изключи съобщението, преди да му се изяснят ненужните подробности около това, какво възнамерява да прави Планч по-нататък. Нямаше да върнат трупа; откриването на кораба щеше да бъде забравено. Линг Чен не искаше да го обвинят във фаворизиране или екстраваганстост — не и този път, когато се надяваше да свали Фарад Синтер по същото обвинение.
За миг се почувства като момченце. Беше толкова убеден, че Лодовик Трема е по-различен от останалото човечество и многократно го превъзхожда. Никога не би го признал пред себе си, да не говорим пред друг, но освен че се беше възхищавал на Трема, той му се доверяваше. Личните му инстинкти, доказали се като почти непогрешими, му подсказваха, че Трема никога няма да го предаде, никога няма да направи нещо против най-големите интереси на Чен. Дори беше канил Трема да се присъедини към семейството му при специални случаи — единствения Съветник (или член на Комисията, ако става въпрос), когото беше канил.
В тези случаи присъствието на Лодовик Трема беше стабилно и приятно — той играеше сериозно, с някаква своя си невинност с децата на Линг Чен, правеше екстравагантни комплименти на майките им за готварските им умения, които в най-добрия случай бяха задоволителни. А съветите на Лодовик…