Лодовик Трема никога не беше давал на Чен лош съвет. Бяха се издигнали заедно до този връх на отговорността за около двайсет и пет години служба, отначало безславна и често болезнена. Бяха устояли на края на управлението на Агис и първите години на хунтата и Лодовик се бе доказал като безценен при разработването на Комисията за обществена безопасност, която да обуздава и евентуално да замести военните управници на хунтата.
Изминаха десет минути. Крийн почука лекичко на вратата.
— Да — обади се Чен. — Почти привърших.
Взе бръснача и дообръсна фината си брада — отдолу се показа гладка, бледа кожа. После, като мярка за изпитаните от него чувства, нанесе два малки разреза в кожата си тъкмо пред лявото си ухо. Кръвта бликна над космите и той я попи с бяла кърпа, после пусна кърпата в машината за изгаряне, принасяйки в жертва кръвта си на властващите сили, незнайно какви.
На младини в Имперския образователен съвет на Руним беше научил тези ритуали като част от живота на възрастните, следвайки правилата на Туа Чен. Туа Чен беше най-успешния продукт на тайния план отпреди четири хиляди години, известен като Сияйни светлини, сред ортодоксалните руелианци да се създаде селекционирана порода имперски администратори и бюрократи. В късна зряла възраст Туа Чен бе написал две Книги с правила, основаващи се на руелианските принципи: едната — за обучението на аристократи администратори (и евентуално император), а другата — за обучението на стотиците милиарди бюрократи на Империята — Сивите.
Твърдеше се, че Линг Чен е пряк потомък на Туа Чен.
Школата на Сияйните светлини в модерната й форма гъмжеше от суеверия и не вършеше почти никаква работа, но по времето на разцвета си беше обучавала администратори, изпращани в най-далечните кътчета на Империята. А в замяна всяка година от цялата империя милиони кандидат-Сиви пристигаха в Трантор да се обучат по Туа Чен. Най-добрите заемаха постове в безкрайната бюрократична йерархия на планетата в конкуренция с окопалите се, злопаметни Сиви от Трантор; останалите, след като завършеха поклонението си, се връщаха у дома или заемаха постове в граничните светове.
Линг Чен беше най-преуспелият от всички ученици, завършили школата, и не бе успял да спазва кой знае колко стриктно тези ужасно убедителни тайни ритуали. Но за Лодовик Трема…
Това беше най-малкото, което можеше да направи.
— Сир… — обади се Крийн. Огледа загрижено раничките на господаря си, но беше достатъчно умен да си замълчи.
— Готов съм. Донеси ми одеждите, които се носят в присъствието на Императора, а освен това — черния шарф.
— Какво да поставя върху шарфа, сир?
— Името на Лодовик.
По лицето на Крийн се изписа болка.
— Никаква надежда ли няма, сир?
Линг Чен тръсна глава, заобиколи дребния прислужник и се отправи към гардероба. Крийн стоя няколко секунди, без да помръдва, в стаята за тоалет — наистина скърбеше. Лодовик винаги бе внушавал на Крийн чувството, че дребничкият лаврентиец е равен на всекиго, когото познаваха. Крийн безкрайно ценеше тази оценка, макар и никога да не бе изказана.
После той рязко се отърси и последва господаря си.
20
Частната трапезария бе препълнена с дворцови служители, заети с приготовления в последната минута. Хари погледна големия полюлей с десетте хиляди блестящи стъклени украшения, изобразяващи избраните от императора светове на Галактическата година, после се огледа из стометровата зала със солидните колони матрици от първокачествен опал и прочутото тъмнозелено стълбище от меден камък, внесено от единствената засега заселвана в Големия Магеланов облак — и провалила се — колония, изоставена преди двеста години и оставила след себе си само този дар като спомен. При гледката на стълбището устните му трепнаха. Като Първи министър беше съкратил имперската поддръжка за този жизнен свят да не би да стане независим и твърде силен…
Толкова много неща, извършени, за да се запази Центърът, толкова много необходими грехове на властта. Беше се погрижил да не се създават повече отдалечени колонии — и повече не се създадоха.
Масата бе подредена с трийсет чинии по средата и трийсет абанови стола с високи облегалки. На тях не седеше никой, защото гостите още не бяха дошли и, разбира се, защото самият император не беше седнал.
Клаюс I разведе Хари из залата, сякаш е почетен гост, а не поканен в последната минута досадник.
— Гарване — така ви наричах, нали? Имате ли нещо против? Селдън Гарвана — каква емоционално наситена титла! Предвестникът на гибелта.