— Наричайте ме както искате, ваше височество.
— Трудно се носи такъв прякор — усмихна се Клаюс. Хари, човек, който никога не пропускаше да забележи женската красота, мярна с ъгълчето на окото си три ослепителни жени и машинално се обърна с лице към тях. Жените го подминаха като статуя и се приближиха към императора, сякаш бяха екип. Наобиколиха го и две от тях започнаха да му шепнат на ухо. Клаюс се изчерви и неприкрито се захили радостно.
— Моето необикновено трио! — поздрави ги той след няколко секунди слушане. — Хари, няма да повярваш колко изкусни са тези жени и на какво са способни! И преди са забавлявали гостите на моите вечери.
Жените този път погледнаха Хари като една, с лек интерес, но разчетоха отношението на императора към този старец с бърза и смъртоносна точност. Хари не беше влиятелна фигура, която да ги привлече, а просто играчка, по-маловажна и от самите тях. Хари си помисли, че ако изведнъж им изникнеха остри зъби, а по носовете им — стърчащи косми, нямаше току-така да станат по-малко привлекателни. С мъдростта, рожба повече на дългия му живот и на многото разговори с Дорс за човешката природа, отколкото на всякакви уравнения, той бързо си представи изкусните им ласкателства, топлата кожа, сладките гласчета, прикриващи първичен амониев лед. Дорс често бе излагала ехидни наблюдения за човешкия пол, по модела на който беше създадена, и рядко грешеше.
Клаюс освободи жените с няколко тихи думи. Щом се отдалечиха и тръгнаха да се разхождат из залата, той довери на Хари:
— Не те впечатляват, нали? Голяма част от жените тук са такива като тях. Красиви като замразени луни. Личният ми Съветник успява да издири други, от по-високо качество, но…! — той въздъхна. — Сред жените е по-лесно да се сдобиеш с кремък, отколкото с безценен камък — за човек в моето положение.
— Така беше и с Клеон, ваше височество — изтъкна Хари. — Докато беше млад, се сгоди подред за три принцеси консорти, а когато стигна средна възраст, напълно заряза жените. Почина, без да остави наследник, както знаете.
— Изучавал съм Клеон, разбира се — рече замислено императорът. — Солиден мъж, интелигентен — не, но много способен. Той те е харесвал, нали?
— Съмнявам се, че който и да било император някога е харесвал хора като мен, ваше височество.
— О, не бъди толкова скромен! Ти всъщност си голям чаровник. Бил си женен за онази забележителна жена…
— Дорс Венабили — обади се зад тях писклив глас.
Императорът се обърна грациозно; одеждите му прошумоляха по пода, лицето му светна.
— Фарад! Колко хубаво, че дойде по-рано.
Тайният съветник се поклони на императора си, поглеждайки мимоходом Хари.
— Когато чух за посетителя ви, не издържах, ваше височество.
— Познаваш моя Таен съветник, Фарад Синтер. Фарад, това е прочутият Хари Селдън.
— Никога не сме се срещали — отвърна Хари. В присъствието на императора никой не се ръкуваше с никого — твърде много оръжия в миналите векове бяха разменяни по този начин между заговорници и убийци и простото ръкостискане беше грубо и дори опасно нарушение на етикета.
— Много съм слушал за прочутата ви съпруга — усмихна се Синтер. — Забележителна жена, както каза императорът.
— Хари дойде тук да ме предупреди за онова, което вършиш — каза Клаюс с лека усмивчица, като хвърли кратък поглед и на двамата. — Не съм знаел всичко, което си намислил, Фарад.
— Обсъждали сме моите цели, ваше височество. Какво повече има да добави професор Селдън, що се отнася до информацията?
— Казва, че преследваш механични хора. Роботи. От онова, което казва, излиза, че си се вманиачил по тях.
Хари се вцепени. Ситуацията ставаше много опасна и той усещаше как примката започва да се затяга. Почти съжаляваше, че е подходил така директно към човек, толкова лукав и непредвидим като Клаюс. Никак нямаше да е хубаво да бъдеш избран и набелязан за разплата от Фарад Синтер…
— Той обърка плановете ми, макар че може би слуховете са го подвели. Носят се много фалшиви слухове за това, какво вършим, ваше височество — от усмивката на Синтер капеха мед и сърдечност.
— Това генетично изследване… извънредно ценно е, не смяташ ли, Хари? Някой обяснил ли ти го е?
— Обхваща цялата система, както и дванайсетте най-близки Централни звезди — додаде Синтер.
— Беше обяснено в Имперските научни журнали — посочи Хари.
— Но да стреляш по хора! — продължи Клаюс. — Защо, Фарад? За да вземаш проби?
Хари не можеше да повярва на онова, което чуваше. Императорът със същата лекота би могъл да подпише смъртната му присъда. Вместо това предаваше главата на Хари на тайния си съветник… на тепсия за вечеря!