— Това… това, разбира се, са лъжи — изрече бавно Синтер с мрачен поглед. — Имперската полиция би докладвала за такива нарушения.
— Чудя се — продължи Клаюс с весели пламъчета в очите. — Във всеки случай, Фарад, Гарвана има няколко отлични забележки по повод на това издирване на роботи. Хари, обясни ни политическите трудности, които биха могли да възникнат, ако тези обвинения получат широко разпространение. Разкажи на Фарад за…
— Джо-джо-джоранум, да, знам — устните на Синтер изтъняха, бузите му пребледняха. — Микогениец, несполучил узурпатор. Глупав и лесен за манипулиране — отчасти от вас, прав ли съм, професор Селдън?
— Името му се спомена — императорът извърна поглед, като че започваше да се отегчава.
— Всъщност — отвърна Хари — Джоранум е бил просто симптом на един по-голям мит с последици, далеч по-лоши за другите светове, отколкото за Трантор. — „Мит, за който не съм мислил, не съм преценявал, не съм го изследвал — и всичко това само заради забраните на Данийл!“ Дори и сега Хари осъзна, че ще му е малко трудно да обсъжда темата. Изкашля се в юмрука си. Синтер му предложи кърпичка, но Хари поклати глава и извади своя. Да приемеш подобен предмет също би могло да бъде зле изтълкувано. „А би ли било опасно? Стигнали ли са дотам Трантор и Империята?“ И в двата случая Хари нямаше да се поддаде на толкова плитко скроен номер. — На планетата Стерад. Николо Пас.
Императорът се втренчи неразбиращо в Хари.
— Николо Пас не ми е познат.
— Главорез, ваше височество — рече Синтер. — Отговорен за смъртта на милиони.
— Всъщност милиарди — поправи го Хари. — В напразното търсене на изкуствени човеци, които той твърдял, че се били инфилтрирали в Империята.
За няколко секунди императорът втренчи поглед в Хари с безстрастно лице.
— Би трябвало да ми е известен, нали?
— Починал е в Рикерианския затвор в годината, преди да се родите, ваше височество — обясни Синтер. — Това не е славен миг за историята на Империята.
Нещо в атмосферата се беше променило. Клаюс имаше кисел, дори разочарован вид, сякаш очакваше неприятно задължение. Хари погледна изкосо Синтер и забеляза, че Тайният съветник наблюдава доста загрижено изражението на императора. Тъкмо тогава Хари разбра, че Клаюс и Синтер си играят с него. Императорът вече знаеше за убийствата на граждани на Трантор. Но нито Синтер, нито някой от учителите му бе разказвал за Николо Пас и това го разстройваше.
— Не би трябвало да съм толкова невеж — рече Клаюс. — Наистина трябва да отделя повече време за лични занимания. Продължавай, Гарване. Какво е станало с Николо Пас?
— В миналите десетиления и на всеки няколко века, ваше височество, е имало приливи и дори бури на психологически вълнения около мита за Вечните.
Синтер видимо потръпна. Това донесе някакво удовлетворение на Хари. Той продължи:
— Възраждането на този мит почти неизменно е довеждало до обществени вълнения и в няколко крайни случая — до геноцид. Докато служех на Клеон I като Първи министър, аз проведох интервю с Николо Пас, ваше височество. Прекарах няколко дни в разговори с него на интервали от по час-два в килията му дълбоко в Рикериан.
Спомените сякаш заизпълваха ума на Хари.
— В какво е бил убеден Пас? — попита Императорът. Прислужниците бяха по местата си в залата. Всичко вече беше готово, вечерята закъсняваше — не можеха да позволят на гостите да влязат, преди Императорът да е напуснал, за да се появи по-официално по-късно. Клаюс като че не го беше грижа.
— Пас твърдеше, че е заловил действащ изкуствен човек. Твърдеше, че го е поставил… — Хари отново се прокашля. В този контекст не би могъл да се принуди да използва думата „робот“. Чувстваше се съвсем незащитен и дори затруднен, защото забраната да се обсъжда природата на Данийл се бе разпространила и върху други територии на мисълта, паметта, дори волята. — Твърдеше, че е изолирал изкуствения човек…
— Робот. Може цяла нощ да си висим тук — прекъсна го нетърпеливо Клаюс.
Това като че премахна някаква бариера и Хари кимна.
— Робот. Под строга охрана. Роботът се дезактивирал…
— Колко страшно, колко благородно! — възкликна Клаюс.
— Пас твърдеше, че неговите учени направили дисекция на тялото и го анализирали. И все пак тялото, неактивната механична форма, било премахнато при тези изключително строги условия на охрана и изчезнало безследно. Това било началото на кръстоносния поход на Николо Пас. Подробностите са твърде много и твърде зловещи да ги обсъждаме тук, ваше височество, но съм убеден, че можете да ги намерите в Имперската библиотека.