22
Морс Планч се вслушваше в звуците от гладко, внимателно приземяване от седалката си в трюма. Лодовик Трема седеше до него със затворени очи и сдържано, спокойно лице.
Планч знаеше за Мадер Лос нещо, което не разбираха нито Трич, нито екипажът й. Преди петдесет години Мадер Лос беше обещаваща перла в императорската черна мантия от галактическо пространство, Ренесансов свят, където интелектът, философията и науката пламтяха с много ярък пламък. Огромните градове континенти имаха пълното право да засенчат Трантор, на който още тогава му личеше възрастта. И известно време Трантор бе толерирал Мадер Лос, както гранддамата би толерирала присъствието на млада красавица в двора, наблюдавайки по-скоро развеселено, отколкото със завист как красотата й съзрява.
Но после младата красавица, наполовина съзнавайки въздействието си, започва да привлича вниманието на любовниците на гранддамата… и толерантността се превръща в злобно пренебрежение и най-накрая — в необяснимо отрязване на средствата и младата жена става никоя, дворът я отбягва, а името й е омърсено от мълвата…
Планч беше посетил Мадер Лос преди трийсет години, за да събере информация за Линг Чен. По онова време Чен служеше като Първостепенен администратор на търговията в Седмия октант. Онова, което Морс видя, би разбило младежкото му сърце, ако не беше подготвен и пердупреден от самия Чен: прекрасни космодруми — опустели, сияйни нови куполи и лабиринти, които лъхаха на загниване, вяли чиновници в старомодни имперски униформи, придържащи се към правилата без никакъв ентусиазъм. Процъфтяващи черни пазари и дори тълпи от гладни жени и деца зад оградата на космодрума. Мадер Лос му бе отворил очите за приливите и отливите на историята и икономиката и бе посял семето на личния бунт, което беше избуяло. От този момент Планч търсеше начин да се противопостави на студената и безчувствена рационалност на Линг Чен и неговата кохорта от благородници, командващи своите задушаващи орди от Сиви, теглещи черти и посичащи свежата млада плът на империята заради някакво тайнствено чувство за мястото и гордостта на Трантор… За политическа изгода.
Трич слезе в трюма и му протегна дневника си да постави своя код за одобрение.
— Всичко е, както се договорихме — смънка тя, без да го погледне, като се държеше по-далеч от Лодовик.
Лодовик стана от мястото си и застана до големия люк. Тихо бръмчене и промяна в налягането показваха, че той скоро ще се отвори.
— Както се договорихме — съгласи се Морс и маркира формулярите.
— Дано линиите на световете ни никога повече не се пресекат — безгрижно рече Трич и протегна показалец. Той закриви показалец около нейния в древния общоприет поздрав на общите им прадеди и двамата лекичко се подръпнаха. — А сега се махайте — нареди тя. Двамата бързо й се подчиниха и пристъпиха навън в спарения въздух и злокобната тишина на огромен док, в който нямаше никакви други кораби.
— Ще те заведа в частното жилище на един лекар, който живее в провинцията — съобщи Планч на Лодовик, докато чакаха транспорт на пътническия терминал. Тук, в огромното хале, проектирано да побира десетки хиляди, бяха сами. Осветените плочки на тавана оформяха случайни малки орнаменти. Състоянието им беше много по-лошо от онова, което можеше да се види където и да било на Трантор. Халето тънеше в мрачен сумрак, а понякога на Морс му се струваше, че ще се задави — толкова застоял беше въздухът.
Бяха срещнали един-единствен възрастен имперски чиновник в прашния паспортен отдел. Той им беше махнал да влизат, сумтейки и с нещо, което някога сигурно е било насмешка. На неговия свят не му пукаше — че защо на него да му пука?
Залата беше цялата в повредени автомати като жертви на някаква механична чума. Чумата беше липсата на резервни части; Мадер Лос бе прегърнал механичните труженици и ги бе запазил дълго след като Трантор и повечето светове от Империята ги бяха отхвърлили. Вече не ги събираха за старо желязо.
Лодовик погледна съчувствено Планч.
— Това не ти е приятно — отбеляза той.
— Не — въздъхна Планч. — Погледни какво е направила Империята — прахосничество.
— Какво искаш да кажеш?
— Трантор направи това от страх да не загуби своето високо положение. Изстиска живота на цял един свят.
Лодовик извърна поглед.
— Линг Чен ли обвиняваш? Затова ли го измами?
Планч пребледня.
— Нищо не съм казал за Линг Чен.
— Не си — потвърди Лодовик. Планч погледна мъжа с внезапно опасение. Ако Чен научеше, нямаше място в галактиката, където да може да се скрие.