— Разбира се — отвърна Лодовик. — Любопитен съм къде ли ще ме пратят сега.
Данийл отвори вратата на къщата и Лодовик влезе пръв.
— Казваш, че в тебе има нещо различно. Но когато преглеждам препратения ти статус-профил, не виждам нищо да липсва.
— Да — отвърна Лодовик. — От онзи инцидент насам изследвам умствената си структура и програмите си и се опитвам да уловя каква може да бъде разликата.
— Стигна ли до някакви заключения?
— Да. Вече не съм длъжен да се подчинявам на Трите закона.
Данийл прие това заявление, без да прояви видима човешка реакция. Главната стая на къщата съдържаше два стола, а в стените имаше ниши за три автомата, но за Лодовик те изглеждаха като нишите, запазени някога за роботите на Аурора преди десетки хиляди години.
— Ако това е вярно, ще има сериозни трудности, защото виждам, че все още функционираш. Не си се деактивирал.
— Това би било невъзможно предвид обстоятелствата, защото не осъзнавах това ново състояние, докато не бях спасен от Морс Планч. Неволно причиних вреда на човек от кораба, нает от Планч да открие „Копието на славата“. Не почувствах дори и намек за реакцията, която би трябвало да почувствам. Стигам до извода, че неутриновият поток е променил позитронния ми мозък по неочакван начин. Определени ключови елементи в логическите ми вериги може би са претърпели изменения.
— Разбирам. Решил ли си какви действия да предприемеш оттук нататък?
— Трябва или да се деактивирам и да ти възложа унищожаването на останките ми, или да бъда изпратен на Еос, ако продължаването на съществуването ми би послужило на някаква цел.
Данийл седна на един от столовете, Лодовик — на другия. Вече изобщо не им се струваше уместно да заемат нишите, които и без това бяха твърде тесни за човешките им тела.
— Защо си пропътувал целия този път, а не си изпратил емисар? — попита Лодовик.
— В момента съм поставил всички възможни емисари на ключови позиции — обясни Данийл. — Не мога да отзова никого, нито пък мога да си позволя да те загубя. Вече по план трябваше да бъда на Мадер Лос като отправна точка за Еос. При нормални обстоятелства бих отложил за по-късно пътуването, тъй като моментът е много деликатен, а катастрофата причини сериозни трудности. Това дори отприщи политическа борба в Императорския дворец, която може да ангажира пряко Хари Селдън.
Макар Лодовик да не беше работил директно по Плана, той беше добре информиран за психоисторика.
Седяха няколко секунди в мълчание, после Данийл отново заговори:
— Ще заминем за Еос. Мога да ти уредя малък кораб. Има една мисия, която може да изпълниш за мен, след като се върнеш…
— Съжалявам, Данийл — прекъсна го Лодовик. — Длъжен съм да подчертая, че не функционирам нормално. Не бива да бъда изпращан на никакви нови мисии, преди да ме поправят или препрограмират — каквото е необходимо.
— Това може да стане само на Еос — изтъкна Данийл.
— Да, но съществува възможност вече да не съм способен да следвам инструкциите ти.
— Моля те, обясни.
— Човеците биха го нарекли криза на съвестта. Имах на разположение много дълги часове на безделие, за да сортирам и прегледам наново цялото съдържание на паметта ми и на всичките ми работни алгоритми от тази гледна точка. Трябва да призная, че в този момент аз съм един много объркан робот и поведението ми е непредсказуемо. Мога да бъда дори опасен.
Данийл се изправи, приближи се до стола на Лодовик, наведе се и положи ръка на рамото му.
— Какво ти казват твоите прегледи и изследвания?
— Че Планът е погрешен — отвърна Лодовик. — Вярвам, че… Започвам да вярвам, че… Състоянието на мисълта ми е такова, че… — той се надигна от стола, подмина Данийл и се приближи до големия прозорец с изглед към полетата с равнинни храсти. — Този свят е прекрасен. Морс Планч мисли, че е прекрасен, а аз прекарах извество време с него и развих дълбоко уважение към неговите преценки. Той отхвърля промените, наложени на Мадер Лос. Смята ги за вид наказание, наложено заради стремежа към величие в Империята. Отхвърлянето го е довело до това, да предаде Линг Чен.
— Зная за отвращението му към Империята и за Чен — вметна Данийл.
Лодовик продължи:
— И все пак нито Империята, нито Линг Чен са тези, които са постановили Мадер Лос да бъде сломен — не и направо. — Той се обърна към Данийл. По лицето му имаше следи от човешки чувства — тъга, съжаление, скръб, дори и в присъствието на робот, когато това със сигурност не беше необходимо. — Ти беше онзи, който реши, че Ренесансовите светове трябва да бъдат контролирани и наложи промени в политиката на Трантор, които да доведат до задушаването им.