Не изглеждаше особено възмутена, просто изреждаше фактите, но думите й го зачовъркаха. В звездните квартали имаше светове, на които акцентът на Мадер Лос се считаше за смешен и комиците го използваха, за да изобразяват простаци или шарлатани. Самата Трич бе нарекла Мадер Лос планета на паразити. Малцина вече идваха тук отвън; малцина знаеха какво всъщност се е случило.
И все пак вътре в този магнетофон може би се намираше доказателството за нещо необикновено — ключ към по-голямата картина. Спомените му от вчера насам му се струваха смътни и пълни с бели петна. Дори не знаеше защо е донесъл магнетофона — нищо важно не беше направил, освен дето бе отнесъл тялото на Лодовик Трема в трансферния терминал и го беше предал на агентите на Империята. И защо беше пътувал в провинцията — само за да събуди старите и понякога болезнени спомени?
— Пристигнъфми. Тряаши да устанити повичку — фси ощи нъ селу имъ хууви глетки, хууви хануви, дет дъ утседнити — гласът й стана лукав, леко подмамващ. — Моъ дъ ви пукажъ миста с убъви жини, истествини селски мумичитъ, фсичкити ногу бедни и съмотни.
— Не, благодаря — отвърна Планч, макар това много да го блазнеше. Последната му любов преди трийсет години беше коренячка от Мадер Лос. Оттогава не беше вкусвал други, но при мисълта да напусне планетата, без отново да опита някоя романтична история, усети тъпа болка. Но беше някакси убеден, че да остане би било много опасно.
Плати на жената и й благодари с нейния акцент, после застана под огромния покрив балон на отдела за имиграция и трансфер. Сините небеса и далечните поля се виждаха в пролуките, където имаше съборени сгради, на чието място не бяха построени нови.
Намери хладно и уединено място до един празен ресторант, седна на една пейка и вдигна екрана на записващото устройство нагоре, за да види колко е успяло да улови.
Пет часа.
Няколко секунди той просто седя, потупвайки магнетофона в брадичката си, с притворени очи. После веждите му се сключиха; там, където пръстите му стискаха мъничката тръбичка, те бяха побелели. Той произнесе:
— Код: непростимо. Говори Планч, лично. Записът да се пусне — целият.
23
Кандидатите за Втората Фондация не се срещаха тайно. Вместо това си бяха намерили приемливо прикритие: клуб по интереси, който се занимава с историята на определени хазартни игри, почти неразличаващ се от другите хобисти по цял Трантор. Хобитата заливаха планетата отегчително редовно и дори след като на някое му минеше времето, малки групи от привърженици му оставаха верни.
Кандидатите менталици, които можеха да съставят част от предложеното селище на Края на звездата се срещаха с официално одобрение два пъти седмично в обществена зала в едно от недотам тузарските общежития в покрайнините на университета Стрилинг. В тези олющени сгради студентите, дошли на Трантор от по-непривилегированите светове, не им обръщаха никакво внимание.
Залата не беше оборудвана с апарати за подслушване; Уанда сама беше убедила един пазач да й каже за по-старите сгради, където „бръмбарите“ или не работеха, или бяха премахнати.
Уанда стоеше до съпруга си, Стетин Палвър, в претъпканата зала и чакаше сто и тримата кандидати да се настанят по местата си. Дежурният затвори вратата и я заключи, а трима чувствителни застанаха на пост, за да са сигурни, че не ги подслушват.
В тази група ядро от менталици — единствената, за която знаеше Уанда, може би единствената, съществувала някога — почти нямаше нужда да се призовава към ред или от някакви други формални устни сигнали; групата като че спазваше дисциплината без особено видимо нервничене. Помисли си жално, че това няма нищо общо с учтивостта. От началото в тяхната общност бяха възникнали голям брой частични бунтове, но при нейните хора безредиците се проявяваха по по-друг начин.
Стетин вдигна ръка. Групата вече беше утихнала. Всички бяха обърнали напред измамно спокойни лица. Менталиците рядко изразяваха истинските си емоции, без съмнение не и в присъствието на равни тям.
Уанда усещаше малки вълни на неконтролирано убеждение — от тях я засърбя вратът. Можеше да отдели няколко отличаващи се нишки в тъканта като миризми в пикантна гозба: потоци от социално и сексуално напрежение, съсредоточена загриженост, дори и некоординирани опити да се надделее над господството на Стетин. При менталиците не само съзнанието внушаваше убеждение. „Моите хора — помисли си тя. — Да ме пазят небесата от моите хора!“
— Нужни са ни рапортите на екипите ни по вербуване — тихо каза Стетин. — След това ще ви изложа доклада си за обучението по математика и психология — за да успеят нашите кандидати да догонят останалите групи, подготвящи се за мисията — и най-накрая ще обсъдим изхабяването.