Разбира се, никога не го признаваше на Хари.
24
Клиа Асгар излезе по време на главния период за сън на десет километра от мястото, където беше слязла при двете реки. Таванът над този район на Дал сияеше в сумрачно сивосинкаво, а улиците бяха пълни само с работници от нощната смяна — около една трета от будния максимум. Никой не я заплаши.
Вместо просто да се свърже с номера на картичката, дадена й от мъжа в мръснозелено, Клиа убеди един дребен скрамблер от хораната в южен Дал да разшифрова кода й. Тогава картата й посочи адрес и й послужи за пътеводител — светеше и нашепваше посоките, докато тя пътуваше с транзит и с такси до Пентаре, малка община в сянката на Стрилинг. Купи си четец за филмокниги от клас императорски, подключи го към генералния комуникатор и го захрани с материал от обществените архиви, като използва кредити за данни, спестени от две дребни работици преди месеци. Прочете за Хари Селдън и внучката му Уанда. Селдън май не беше убедител, ала мъжът в мръснозелено бе казал, че внучката му е. Откъде тогава се беше сдобила с тези сили? Клиа провери за бащата на Уанда Селдън Палвър: Райх. Далит.
Това предизвика у нея и угриженост, и учудване, и дори мимолетна гордост. Винаги бе знаела, че далитите са особени.
Семейната връзка на жената с далит не беше достатъчна да разсее подозренията на Клиа, които тя изпитваше към хората, свързани с Двореца.
И все пак Хари Селдън беше предсказал края на Империята, унищожението на Трантор; беше си създал доста голяма слава на гибелен пророк. Това можеше да го противопостави на Двореца; носеха се дори слухове, че ще го изправят пред съд за измяна.
И все пак Клиа изпитваше инстинктивна неприязън към дрънканиците на ясновидците. Твърде често ясновидците се опитваха да организират собствени малки структури от съвсем послушни последователи — малки лични империи сред невъобразимо по-голямата и почти напълно безлична Галактическа империя.
Беше чувала за един зрелищен инцидент, случил се миналата година в Темблар, на екватора. Петдесет хиляди последователи на някакъв микогениец отцепник се бяха самоубили, твърдейки, че били получили послания за неизбежната гибел на Трантор. Посланието уж било дошло от нечовешки разуми, паразитиращи в Имперските защитни и информационни платформи на орбита около Трантор.
Клиа не знаеше нищо за защитните платформи, но беше достатъчно схватлива да види, че Селдън очевидно беше от един сой с тези фанатици и не би направил нищо добро на човек като нея.
Както беше посочил мъжът в мръснозелено…
Насочена от картата, Клиа хвана една малка плъзгаща се пътечка, която я отведе от транзитната платформа до пешеходна артерия със съмнителното название Панаирът Бромус. Тя преполовяваше район със складове, в които държаха стоките преди разпределянето им по магазините на дребно, базарите и пазарите в Стрилинг и Императорския сектор.
Приближи се до голям склад, издигащ се до ръба на покрива, където срещаше подпорната му стена — не особено привлекателен квартал, но чист и подреден. В този ранен утринен час тук имаше дори по-малко хора, отколкото в южен Дал. и засега. И все пак тя държеше сетивата си нащрек.
Картата я насочи към малка странична врата. Тя гледа вратата няколко десетки секунди, хапейки долната си устна. Онова, което смяташе да направи, й се струваше много голяма крачка, вероятно и опасна. И все пак всичко, което й беше казал мъжът в мръснозелено, звучеше вярно.
Освен това й беше дал информация за самата нея, за нейната природа, която я тревожеше — беше я засегнала дълбоко.
Понечи да почука по малката, безлична врата и тя се отвори навътре с рязко скърцане. Едра, тъмна фигура се приведе, за да излезе и едва не се блъсна в нея. Клиа отскочи назад.
— Извинявай — каза фигурата и навлезе в сумрака под сиянието на малък фенер, окачен на стената на склада. Беше мъж — много едър мъж с широки рамене, лъскава черна коса и величествени мустаци. Далит!
— Главният вход е зад ъгъла — каза мъжът с плътен кадифен глас. — Освен това затворихме.
Никога не беше виждала мъж, толкова красив и толкова завладяващо… тя се опита да намери думата: нежен. Клиа преглътна и се принуди да заговори:
— Казаха ми да дойда тук. Един мъж ми даде това. Облича се в зелено. Така и не ми каза името си — тя му протегна картичката.
Огромният далит — цели две глави по-висок от всеки далит, когото тя беше виждала досега — пое картичката с едрите си, ала сръчни пръсти. Приближи я до лицето си и присви очи.