— Кога ще положа клетва?
— Вече я положи, като прие нашето гостоприемство и не попита Калусин дали можеш да си тръгнеш.
— Не ми се вижда честно. Би трябвало да знам всички правила.
— Правила няма, освен да стоиш тук, да не използваш дарбите си върху нас или върху външни хора… освен ако не ти е наредено… и на никого да не казваш за нас.
— Защо не го напишете в клетва?
— Че защо да си правим труда?
— Ами ти? Постоянно ме караш да ми се иска да те погледна. Не трябва ли да престанеш?
Бран я погледна сериозно.
— Нищичко не правя.
— Нне на мене тия! Не съм малоумна.
— Мисли си каквото си искаш — каза й Бран. — Ако искаш да ме погледнеш, то е, защото искаш да ме погледнеш. — После добави тихо: — Аз нямам нищо против. Не и щом си ти.
Тръгна пред нея по тесен сив индустриален коридор с много затворени врати и осветен от обикновени глобуси. Дързостта на Бран предизвика у Клиа изблик на гняв.
— А може би трябва да имаш нещо против! — подвикна тя троснато подире му. — Може би трябва да се тревожиш! Не съм от най-свестните!
Бран сви рамене и й подаде картата за самоличност, която служеше и за ключ за стаята й.
— Приятна почивка — пожела й той. — Може би известно време няма да се видим. Заминавам с Калусин да придружаваме товар за Микоген. Сделката може да ни отнеме дни.
— Добре — отвърна Клиа и пъхна картата. Отвори, вмъкна се бързо в стаята и затръшна вратата.
Няколко секунди тя изобщо не виждаше стаята — толкова я беше яд на себе си. Чувстваше се слаба и използвана. Да се закълне, без дори да чуе клетвата! Този Плусикс сигурно беше чудовище.
После мебелите и обстановката дойдоха на фокус. Беше оскъдна, меки зелени и сиви цветове със слънчеви жълти акценти, не луксозна, но не и потискаща. Имаше прост матрак от пяна, не много стар, гардероб, ракла, миниатюрно бюро със стол и още един стол, не много по-голям, но с по-дебела тапицерия. Имаше лампи на тавана и на бюрото. На бюрото лежеше и четец за филмокниги.
Стаята бе широка три крачки и около три и половина крачки дълга. Беше най-хубавата стая, която бе имала, откакто напусна дома си, и в действителност по-хубава и от мъничката спалня, в която беше спала като дете. Приседна на ръба на леглото.
Да бъде привличана от мъжете, от който и да било мъж, беше слабост, която в момента не можеше да си позволи. Сигурна беше, че нейната фантазия за едър мъж далит няма нищо общо с Бран — макар и той да беше едър, мъж, далит и мустакът му да беше великолепен.
„Следващия път — закле се тя — изобщо няма да го погледна!“
25
Лодовик стоеше неподвижен — единствено очите му помръдваха, докато наблюдаваше как Данийл извършва поредната диагностична проверка, последната преди заминаването за Еос.
— Няма констатирани повреди, все още нищо не мога да открия — заяви Данийл, щом старите машини приключиха. — Но ти си по-късен модел от тези уреди. Подозирам, че не са на твоето ниво.
— Ти някога диагностицирал ли си се? — попита Лодовик.
— Често — отвърна Данийл. — На всеки няколко години. Но не с тези машини. На Трантор има скрити няколко висококачествени уреда. И все пак откакто за последен път съм бил на Еос, е изминал цял век и енергийните ми източници имат нужда от замяна. Точно затова ще пътувам с тебе. Има и друга причина. Трябва да доведа един робот — ако поправката и осъвременяването й са минали добре.
— Женски?
— Да.
Лодовик изчака по-подробно обяснение, но Данийл не продължи. Познаваше само един-единствен все още активен женски робот — от милионите, някога толкова популярни сред човеците. Дорс Венабили — а тя бе изолирана на Еос от десетилетия.
— Ти ми нямаш доверие, нали? — попита Лодовик.
— Не — отвърна Данийл. — Корабът би трябвало да е готов. Колкото по-бързо стигнем на Еос, толкова по-бързо ще се върнем. Мразя да съм далече от Трантор. Най-критичният момент на Върховото време ни предстои.
Сега много малко кораби на Империята се отбиваха на Мадер Лос, но Данийл се бе уговорил с един търговски кораб още преди месеци и не беше трудно да вземат и Лодовик като допълнителен пътник. Корабът щеше да ги отведе в студените най-крайни предели на системата на Мадер Лос на безименен замръзнал астероид, който имаше само каталожен номер: ISSC-1491.