— Разбира се, че не. Макар че той беше отвратителен и никак не ми съдействаше.
— Напрежението… — успя да процеди майорът през стиснатите си тракащи зъби.
Синтер се вгледа в нея за няколко секунди, докато Вара усети, че подбужда някои много нездрави подозрения. Майор Нам се отръска, стегна се, успя отново да се изправи и преглътна тежко. Доста нелепо застана мирно и впери поглед в отсрещната стена.
— Как така я загуби? — попита тихо Фарад Синтер, като гледаше помежду им.
— Не беше виновна тя — обади се майорът.
— Попитах нея — сряза го Синтер.
— Тя беше много бърза и усети присъствието ми — заобяснява Вара Лизо. — Твоите агенти, смотаната ти полиция не бяха достатъчно бързи, за да я хванат — а сега тя е изчезнала и ти няма да ми позволиш да я намеря!
Устните на Синтер се издадоха замислено напред, присвити, сякаш очакваха целувка. Изражението му беше нелепо — и изведнъж в сърцето на Вара Лизо онова, което бе започнало като възхищение и любов, се изроди в огорчение и омраза.
Ала запази чувствата си за себе си. Вече беше казала твърде много, стигнала беше твърде далече. „Аз ли ударих това младо офицерче?“ Погледна вцепенения, смълчан мъж с леко чувство за вина. Трябваше да сдържа способностите си.
— Императорът специално ми забрани да продължавам издирванията. Той като че ли не споделя нашия интерес към тези… хора. И за момента нямам намерение да си изпитвам късмета и да се опитвам да го убедя да промени решението си. Императорът си е такъв и трябва да го зачитаме.
Вара стоеше, скръстила ръце.
— Бил е убеден от Хари Селдън, че от политическа гледна точка това може да изглежда много зле.
Очите на Вара се разшириха.
— Но Селдън ги подкрепя!
— Не го знаем със сигурност.
— Но те се опитваха да ме вербуват! Внучката му!
Фарад протегна ръка, хвана я за китката и леко затегна хватката си. Тя трепна.
— Този факт трябва да си остане само между нас. Онова, което прави внучката на Селдън, може да е свързано с Гарвана, а може и да не е. Може би цялото семейство е смахнато, всеки по свой уникален начин.
— Но ние обсъждахме…
— Селдън е свършен. След процеса му ще можем да преследваме близко свързаните с него. След като Линг Чен най-после се почувства доволен, императорът вероятно няма да възрази ние да разчистим отпадъците — и Синтер съжалително погледна Вара Лизо.
— Какво има? — потрепери тя.
— Никога да не ти хрумва дори, че се предавам. Никога. Онова, което върша, е прекалено важно.
— Разбира се — рече Вара Лизо смазана. Втренчи се в плюшения килим под бюрото в десен на огромни кафяви и червени цветя.
— Нашето време пак ще дойде и то скоро. Но засега просто сдържаме ентусиазма и предаността си и чакаме.
— Разбира се — съгласи се Вара Лизо.
— Добре ли си? — Синтер угрижено попита младия майор.
— Тъй вярно, сър — отвърна мъжът.
— Напоследък да си боледувал?
— Не, сър.
Синтер като че отхвърли проблема и освободи офицера с махване с ръка. Майор Нам се оттегли припряно и безшумно затвори голямата врата след себе си.
— Била си под напрежение — рече Синтер.
— Може би — раменете на Вара се прегърбиха. Тя му се усмихна немощно.
— Малко почивка, развлечения — той бръкна в джоба си и извади оттам кредитна бележка. — С това ще влезеш в универсалния магазин на Императорския сектор. Може би малко дискретно пазаруване.
Челото на Вара се набърчи. После лицето й се разглади, тя взе бележката и се усмихна.
— Благодаря.
— За нищо. Ела след няколко дена. Нещата може да са се променили. Ще ти назнача за охрана друг офицер.
— Благодаря — повтори Вара Лизо.
Синтер докосна с пръст брадичката й.
— Много си ценна, знаеш ли — каза той и тайно се отврати от чистата похот, изписана на все по-непривлекателното лице на жената.
27
Макар че щеше да се яви пред Комисията за обществена безопасност сам, Хари много добре знаеше, че има нужда от задкулисни юридически консултации. Но това не пречеше срещите със Седжар Буун, неговия съветник, да са му много неприятни.
Буун беше опитен адвокат с отлична репутация. Беше учил в градската община на Бале Нола, сектор Нола, а учителите му бяха натрупали опит от много десетилетия работа с усуканите закони на Трантор — и имперски, и граждански.
Трантор имаше десет официални конституции и също толкова сборници със закони, съставени за различните класи граждани; имаше буквално милиони коментари в десетки хиляди томове за това, как си взаимодействат отделните набори от статути. На всеки пет години по цялата планета се свикваха нови конвенции за поправка и осъвременяване на законите и много от тях бяха предавани на живо като спортни състезания за радост на милиарди Сиви, за които прашасалите и безмилостно подробни законови дебати бяха много по-голямо удоволствие от физкултурата. Твърдеше се, че тази традиция е стара поне колкото Империята, може би много по-стара.