— Мога да поема и него, професоре, с минимално увеличение на таксата, ако това ви е тревогата. Ако казусите ви са паралелни…
— Не. Линг Чен би ме засипал целия с боклук, стига да може, но в крайна сметка няма да ме докосне. Нужно ми е да предпазя най-добрите си хора, които да продължат, след като Комисията издаде присъдата.
Буун се намръщи силно и рязко вдигна ръка.
— Професор Селдън, вашата репутация на пророк е твърда широко разпространена, за да се чувствам спокоен професионално. Но как, в името на всичко космическо, можете да знаете това за Началника на комисията?
За миг очите на Хари сякаш щяха да изскочат. Буун се приведе на стола си, явно разтревожен за здравето на стареца.
Хари вдъхна дълбоко и се успокои.
— Сега е Пиково време — каза той. — Бих могъл да ви обясня, но това ще ви отегчи също толкова, както и мен — дрънканиците за закона. Аз се примирявам с вас и вярвам, че сте вещ в професията си, съветник. Моля ви, примирете се с мен при същите условия.
Буун присви устни и хвърли съмнителен поглед на клиента си.
— Синът на моя партньор, Лорс Аваким, е много умен младеж. Работил е няколко години в Имперския конституционен закон със странично занимание случаи, решавани от Комисията за обществена безопасност.
— Аваким… — Хари се надяваше, че това име ще бъде споменато. Това значително улесняваше нещата. Знаеше, че Буун е добър съветник, но подозираше, че не е толкова независим, колкото му се иска. Лорс Аваким беше перспективен член на Проекта Енциклопедия в законовия отдел. Беше постъпил миналата година. Беше идеалист, свеж и все още непокварен. Хари се съмняваше, че Буун знае за връзката му с Проекта.
— Достатъчно добри танцьори ли сме да опазим моя матист далеч от истински неприятности с тези палячовци?
— Така мисля — отвърна Буун.
— Добре. Моля ви, включете го към легалната сметка на Проекта като Гаал Дорник, учен и матист, новопристигнал на Трантор. Боя се, че днес ще се наложи да съкратя срещата ни, съветник. Трябва да се подготвя за срещата с Дорник.
— Къде ще отседне той?
— В хотел „Луксор“.
— А кога ще го арестуват? — попита Буун с крива усмивка.
— Утре — отвърна Хари и се прокашля в шепата си. — Извинете. Сигурно е от праха от всички тези мъртви ръце на закона — той посочи филмокнигите.
— Разбира се — съгласи се толерантно Буун.
— Благодаря. — Хари посочи вратата на кабинета. Буун събра материалите си, отвори вратата и се извърна отново към Хари.
— Процесът е след три седмици, професоре. Няма много време.
— По време на Сел… — той млъкна. Едва не беше казал „Селдънова криза“. — В Пиково време, съветник, за някакви си три седмици могат да се случат невероятно много неща.
— Мога ли да говоря свободно, професоре?
— Разбира се — отвърна Хари, но тонът му предполагаше, че шеще да е по-добре да говори с по-малко думи.
— Вие като че презирате професията ми, но твърдите, че изучавате културните приливи и отливи. Законът е скелетът, трайната, но растяща анатомия на всяка култура.
— Не съм безгрешен, съветник. Имам много недостатъци. Пламенното ми желание е там, където аз греша, другите хора от екипа ми да виждат онова, което аз не мога да видя, и да поправят грешките ми. Приятен ден.
28
Линг Чен прие Седжар Буун сам в личната си резиденция в Павилиона на комисията и му даде пет минути да опише срещата с Хари Селдън.
— Възхищавам се от този човек, сир — каза Буун, — но като че не го е много грижа какво ще се случи. Изглеждаше по-загрижен за това, да намери съветник на някакъв студент или асистент, пристигнал на Трантор само преди малко.
— И кой е той?
— Гаал Дорник, сир.
— Не ми е познат. Той е нов в Психоисторическия проект, нали?
— Така мисля, сир.
— Петдесет души в университета и библиотеката работят по проекта на Селдън — значи той е петдесет и първият?
— Да.
— А освен тези петдесет, които скоро ще станат петдесет и един, има стотици хиляди, пръснати по цял Трантор, заедно с няколко хиляди по изхранващите съюзници и неколкостотин, които работят в приемателните станции около системата. На отбранителните станции няма такива. Всички са лоялни, всички се отнасят с тиха преданост. Селдън се прави на светкавицата, за да отвлича вниманието от цялата тази дейност. Направо невероятно постижение за човек, толкова невеж в закона и отнасящ се толкова презрително към дреболиите в ръководството, какъвто изглежда Селдън.
— Буун лесно схвана загатнатата критика.
— Не го подценявам, Началник. Но вие ми наредихте да му осигуря най-добрите адвокатски съвети, а той като че изобщо не се интересува.