— Може би знае, че ми докладваш.
— Съмнявам се, Началник.
— Не е много вероятно, но той е много интелигентен. Прегледахте ли материалите на Селдън за психоисторията, съветник?
— Само доколкото са свързани с обвиненията, по които вероятно ще го съдите. — Буун погледна нагоре с надежда и уважение. — Ако знаех какви биха могли да са тези обвинения, това неимоверно би улеснило задачата ми, Началник.
Чен го погледна развеселено.
— Не. Повечето от моите Сиви, а със сигурност и повечето от юристите са на мнение, че Селдън е безобиден, забавен чудак, поредният меритократ пакостник, който се прави на ексцентрик. В Трантор доста го обичат. Вестта, че ще бъде изправен пред съд, вече е плъзнала твърде широко, съветник. Дори вероятно ако Селдън направи процеса публичен, това ще е от негова полза — натискът да отхвърлим обвиненията или напълно да отменим процеса никак няма да е малък. Той лесно може да го направи публично достояние в качеството си на уважаван академик, меритократ творец от великата стара школа, тормозен от западналата, жестока благородническа класа.
— Това предложение ли е, Началник? От това излиза чудесна защита.
— Съвсем не — отвърна кисело Чен и се приведе напред. — Не очаквайте от мен аз да ви върша работата, съветник. Той разисквал ли е с вас стратегията?
— Не, сир.
— Той иска да се изправи пред съда. Той използва този процес по някакъв начин може би защото му е необходим. Любопитно.
Буун оглежда Началника на комисията в продължение на няколко секунди, после рече:
— Бихте ли ми разрешили да говоря свободно, Началник?
— Разбира се.
— Тъй като може да се окаже вярно, че думите и предсказанията на Селдън биха могли да бъдат изтълкувани като изменнически, далеч по-разумно би било за членовете на Комисията просто да не му обръщат внимание. Ясно е, че организацията му е значителна — най-голямото сборище на интелектуалци извън университета. Но тя се е посветила на мирни цели — съставянето на енциклопедия, така твърдят. Научна работа, чиста научна работа! Не разбирам мотивите ви да изправите професора пред съд. Използвате ли Хари Селдън?
Чен се усмихна.
— Нещастието ми е, че ме имат за всезнаещ. Не съм всезнаещ, нито съм политически всеяден и ям и трансформирам всички онези събитея, които се случват около мен за моя собствена изгода — Чен очевидно не беше склонен да добави още нещо към този отговор.
— Разбира се, че не, Началник. Мога ли да задам още един въплос — по чисто егоистични и професионални причини, за да избегна излишните усилия, когато имам да свърша толкова много работа за толкова кратко време?
— Може би. — Чен нацупи устна, което означаваше, че няма да бъде кой знае колко великодушен.
— Ще арестувате ли Гаал Дорник, сир?
Чен се замисли закратко, после отговори:
— Да.
— Утре ли, сир?
— Да, разбира се.
Буун поднесе благодарностите си и за негово огромно облегчение Чен го освободи.
След като съветникът си тръгна, Чен прегледа личните си архиви и прекара няколко минути в издирване на първия път, когато от него или в негово присъствие е било споменато, че Селдън ще бъде съден за измяна. Би се заклел, че той първи го е предложил, но архивът го опроверга.
Лодовик Трема беше първият, подхвърлил идеята в един много деликатен разговор, състоял се преди малко по-малко от две години. Сега процесът щеше да се окаже и изключително неприятен, и крайно навременен — много по-навременен, отколкото неприятен! Малко оръжие, с което да се прочисти Дворецът… Как Лодовик би могъл да знае преди толкова време, че ще се получи така?
Чен затвори файловете и десет секунди седя умълчан. Какво би направил Лодовик на този етап, за да извлече максимална политическа изгода?
Началникът на Комисията се изправи в креслото си и се отръска от чувството на униние. Да стигне дотам да разчита съвсем изцяло на един човек! Без съмнение това беше признак на слабост.
— Няма да мисля повече за него — закле се Чен.
29
Клиа се събуди от леко почукване на вратата и бързо се облече. Когато отвори, отначало се разочарова, а после се зарадва, когато откри, че не са изпратили Бран да я извика, а друг младеж — не беше далит и изобщо не можеше да се мери с Бран по хубост.
Беше дребничък и очевидно не го свърташе на едно място — мизароец с дълъг нос и кожа с тежки белези от мозъчна треска. Освен това беше ням и се обясняваше с езика на знаците на Гилдията на заемниците — език, който Клиа знаеше прилично.
„Казвам се Камък — каза й той, като сви юмрук и го удари в дланта си, за да подчертае името си. — Ела да говориш с Безликия“ — той и се усмихна, когато забеляза, че тя разбира поне част от онова, което й казваше със знаци.