Безликия? Клиа направи двойния отсечен знак за озадачаване над очите си, докато следваше дребосъка.
Той й продиктува с пръсти името буква по буква и тя разбра. Щеше да се срещне с Плусикс, но, разбира се, нямаше да го види. Никой никога не го виждаше.
Плусикс не говореше скрит зад стена, както тя донякъде бе очаквала. Клиа стоеше в малко помещение с гладки стени, в което имаше лъскъв цилиндър близо до едната стена и един-единствен корав стол до отсрещната. В другите две стени имаше врати. Едната от тях тихо се затвори, когато Камък си тръгна с леко изсумтяване и кимване.
Цилиндърът се изпълни с бледо сияние и вътре се образува фигура — добре облечен мъж на средна възраст с чуплива кестенява коса, подстригана ниско, с приветлив и любезен, донякъде загадъчен израз на лицето. Кожата му беше червеникава, устните — много тънки, почти аскетични.
Клиа беше виждала телемимика във филмокнигите и в други развлечения. Където и да се намираше всъщност Плусикс, тази фигура робски щеше да следва движенията му. Тя, разбира се, не можеше да използва уменията си върху подобен образ.
Не обичаше измамата, а това тук не беше изключение. Седна на твърдия стол и скръсти ръце.
— Ти знаеш кой съм — каза фигурата и седна на призрачен стол вътре в цилиндъра. — Ти се казваш Клиа Асгар от Дал. Правилно ли съм информиран?
Тя кимна.
— Идваш при нас по съвет на Калусин. За хората като тебе става много трудно да оцелеят без помощ сега на Трантор.
— Предполагам — отвърна тя и присви устни.
— Тук би трябвало да се почувстваш уютно. В тези складове има много очарователни неща. Като нищо можеш да прекараш тук целия си живот само в изучаване на историята на всичко онова, което внасяме.
— Не обичам история — каза Клиа.
Плусикс се усмихна.
— Историята е нещо много по-голямо от онова, което можем да използваме лично.
— Вижте, наистина дойдох тук по своя собствена воля…
— Съществува ли подобно нещо според тебе?
— Разбира се — отвърна Клиа.
— Разбира се — повтори след нея Плусикс. — Моля те, прости ми, че те прекъснах.
— Смятах да кажа, че всичко това ми се струва малко зловещо. Складовете, начинът, по който се криете — малко е зловещо. Мисля, че може би бих искала да продължа сама.
Плусикс кимна.
— Разбираемо желание. Но няма да бъде изпълнено, след като вече си тук по причини, които съм убеден, че разбираш.
— Според вас мога да кажа на другите къде сте. На жената, която ни преследва.
— Това е една от възможностите.
— Но аз няма да го направя, заклевам се!
— Оценявам твоята прямота, Клиа Асгар, и се надявам и ти да оцениш моята. Ние тук водим нещо като война. Ти искаш да надживееш последиците от ирационална сила, упражнявана от нещо неизвестно. Аз си имам средства и цели. Ти и твоите братя и сестри тук сте моите средства. Целите ми не са зли, нито унищожителни. Те са свързани със свободната воля и упражняването на свободата, което съм убеден, че ще ти се стори иронично при тези обстоятелства.
Клиа отметна назад коса и стисна челюсти.
— Да — процеди тя.
— Чувала си всичко това и преди — в гласа на Плусикс нямаше и следа от ирония или хумор, изобщо почти не се долавяха чувства. Думите на мъжа бяха ясни, точни и общо взето малко студени.
— Така говорят всички тирани — каза Клиа.
— Да. Но моят вид тирания си има и добрите страни. Ядеш редовно, няма нужда да крадеш и да мамиш, за да живееш, и не пресичаш пътя на хора, които биха искали да ти причинят зло — засега, докато станеш готова.
— Готова за какво?
— От твоя гледна точка да се върнеш при онези, които са провалили живота ти.
— Не ми пука за тях. Може би ще замина с другите и ще напусна тази планета завинаги.
Плусикс се усмихна едва-едва.
Лицето на Клиа се изчерви. Беше се надявала на облекчение; всичко, с което се сблъскваше тук, както й се струваше, беше нов вид натиск. Досега тя беше тичала пред вълната; тук беше приклещена между вълната и очевидно неподатливата повърхност: Плусикс.
— Моля те, помисли, и не бързай. Тук има приятелски настроени добри хора. Задълженията са леки. Възможностите за образование и самоусъвършенстване са много. Физическа подготовка, продължаване на обучението — наистина много възможности.
Докато Плусикс говореше, Клиа прочете в тона му удоволствие, спокойно и естествено присъствие за първи път от началото на краткия им разговор.
— Ти учител ли си? — попита тя.
— Да, своего рода — отвърна Плусикс.