Самият Ян Кансарв ги посрещна на стотина метра от кораба. Стоеше със скръстени „ръце“ и сключени „пръсти“ — лъскава глава и тяло от тъмна стомана, подчертани от блестящи сребърни крайници — четири ръце, двете големи и излизащи оттам, където при човеците са раменете, две — малки и изтеглени вътре в гръдния му кош — и три крака, на които вървеше с прецизна, равномерна грация, непозната на човекоподобните роботи. Главата му беше малка, оборудвана със седем вертикални сензорни ленти, две от които светеха в синьо през цялото време.
— Удоволствие е да те видя отново, Лодовик Трема — поздрави Ян с плътен, бръмчащ контраалт. — И Данийл също. Много закъсняхте за профилактичната проверка и преоборудване.
— Трябва да работим бързо — каза Данийл, елиминирайки всякакви човешки поздрави. Ян мигом превключи на роботска микровълнова реч. Последвалото подробно обяснение му отне по-малко от половин секунда.
После Ян се обърна към Лодовик.
— Извинете моята ексцентричност — каза той, — но винаги, когато е възможно, за мен е удоволствие да упражнявам човешките си функции. Вече повече от трийсет години нямам възможност за това. Освен, разбира се, с Дорс Венабили. Но се боя, че вече не представлявам интерес за нея.
Данийл вече бе разпитал как напредва Дорс и беше получил отговор. Но Ян го обясни още веднъж на Лодовик с думи:
— Тя се възстанови много задоволително, но с много отклонения. Когато Р. Данийл я доведе тук, тя беше на ръба на окончателното рухване. Беше разширила всички интерпретации на Закона на Зерот до самите им граници, унищожавайки човек, заплашил Хари Селдън. Напрежението се съчетало с въздействието на изобретението на жертвата й, според мен се наричало електропрочиствач…
Лодовик разбра, че този древен робот, конструиран преди много хиляди години, за да поправя други роботи на Аурора — последният от този вид, който все още функционираше, — реагира дълбоко в програмите си на убедителната им човешка форма. На едно равнище той знаеше, че са роботи като него, но на друго възникваше първичен и неустоим импулс да се отнася с тях като с човеци.
Ян Кансарв се чувстваше самотен без господарите си от древността.
— Тя очаква вашата компания — каза той, после се обърна към Данийл и додаде: — Иска новини за Хари.
— Тази нейна мисия е приключена — каза Данийл.
— Аз я конструирах, като използвах древните схеми за убедителни спътници в живота така, че да бъде повече човек от всеки произведен някога робот — напомни му Кансарв. — Може би повече дори от тебе, Данийл. В това отношение тя много прилича на Р. Лодовик. Да променим това сега би означавало да я унищожим.
— Толкова много работа ни предстои — каза Данийл с лека нотка на спешност в гласа.
Кансарв не беше забравил.
— Мога да изпълня всички необходими задачи за двайсет и един часа и тогава можете да потеглите. Надявам се, че има време да си поговорим повече. Имам нужда от външни стимули от време на време, иначе съм подложен на дребни повреди, които дразнят.
— Не можем да си позволим да загубим точно тебе — каза Данийл.
— Не — съгласи се Кансарв без никакъв намек за самосъжаление. — Единственият робот, който не мога да поправя или изработя, е робот като мен.
Дорс Венабили стоеше в простото четиристайно жилище, построено за нея, когато пристигна в Еос. Мебелите и декорът бяха подобни на онези, които можеха да се видят на Трантор в квартирата на меритократ от средно ниво или университетски професор от високо ниво. Температурата бе нагласена точно над точката на замръзване на водата; влажността беше по-малка от два процента, а степента на осветеност според човешките понятия беше равна на тъмен полумрак. Тези условия бяха оптимални за робот, дори човекоподобен, плюс допълнителната изгода, че намаляваха енергийното й потребление до минимум.
Почти нямаше за какво да мисли и какво да прави, нито циклични периоди от време, с които да се занимава, затова Дорс прекарваше голяма част от съществуването си в постоянното, плавно състояние на робот със забавени функции, използвайки една десета от енергията си и с мисли, забавени почти до човешко равнище — унасяше се в стари спомени, правеше връзки между едно събитие от миналото и друго.
Почти всички тези спомени и събития бяха свързани с Хари Селдън. Тя бе проектирана да закриля и да се грижи за точно този човек. Тъй като вероятно никога вече нямаше да го види, сега доста оправдано можеше да се твърди, че е обсебена от Селдън.