Кансарв, Данийл и Лодовик влязоха в квартирата през входа за гости и зачакаха в малката приемна. След няколко секунди Дорс се появи, облечена в проста платнена риза; краката и стъпалата й бяха боси. Кожата й, която се самоподдържаше, изглеждаше здрава, а косата й беше подредена в спретната прическа, къса, леко тупирана отзад.
— Радвам се отново да те видя, Р. Данийл — поздрави тя и кимна на Лодовик. Знаеше за него, макар и никога досега да не се бяха срещали. На Кансарв не обърна никакво внимание. — Как върви работата ни на Трантор?
— Хари Селдън е добре — отвърна Данийл. Знаеше за какво всъщност го пита тя.
— Сигурно вече остарява, в последните десетилетия на живота си е.
— Той е много близо до смъртта — каза Данийл. — След още няколко години делото му ще бъде завършено и той ще умре.
Дорс умишлено изслуша това с каменно лице. Лодовик обаче забеляза лек тремор на лявата й ръка. „Забележителна симулация на човешки емоции — помисли си той. — Всеки робот трябва да притежава набор от рудиментарни емоционални алгоритми, за да поддържа личното си равновесие: подобни реакции ни помагат да разберем дали се справяме добре и дали спазваме инструкциите. Но този робот…“
— Този робот чувства до голяма степен така, както чувства човек. Какво ли е това — и как ли се съгласува с Трите закона или Закона на Зерот?
— Откликва добре на работни команди — намеси се Кансарв. — Но в действителност от няколко години насам и за двама ни тук има много малко работа, тъй като и последните провинциални роботи бяха върнати на служба.
— Как си, Дорс? — попита Данийл.
— Функционирам — отвърна тя и се извърна. — Освен това не съм използвана достатъчно.
— Скучно ли ти е?
— Много.
— Тогава ще оцениш една нова задача. Ще ми е нужна помощ за хората, които се подготвят за Края на Звездата.
— Това би могло да бъде от голяма полза. Ще има ли някакъв контакт с Хари Селдън?
— Не — отвърна Данийл.
— Това е добре — каза Дорс. После се обърна към Лодовик: — Ти беше ли инструктиран да обичаш и почиташ Линг Чен?
Лодовик, ако се намираше сред хора, би се усмихнал при това предположение. Той погледна Дорс прямо, замисли се много кратко, после ъгълчетата на устните му се повдигнаха.
— Не — каза той. — Поддържах с него силна професионална връзка, нищо повече.
— Той започна ли да те смята за крайно необходим?
— Не зная — отвърна Лодовик. — Без съмнение ме смяташе за много полезен и бях способен да влияя на много от действията му, за да прокарвам нашите цели.
— Данийл ми забрани да влияя прекалено силно на Хари — каза Дорс. — Мисля, че тази инструкция изпълних много зле. А и той със сигурност ми влияеше. Тъкмо затова толкова дълго възстановявах равновесието си.
Роботите се умълчаха за няколко секунди.
— Надявам се никога да не учат никой друг робот да чувства нещо повече от дълг — продължи Дорс. — Предаността, приятелството и любовта не са за нас.
Ян Кансарв прегледа Лодовик сам в помещението за диагностика, разглобено на Аврора и докарано на Еос преди двайсет хиляди години. Бяха заобиколени от прости банки за памет с формата на призми, съдържащи проектите на практически всички роботи от времето на Сюзън Келвин насам — общо над един милион модела, включително и уникалния план на Лодовик.
— Основната ти механична структура е здрава — каза му Кансарв след по-малко от час, прекаран с машините за проби и моделиране на образи. — Биомеханичната интеграция е непокътната, макар и да си бил зает с доста мащабна регенерация на външните псевдоклетки.
— Предполагам, че е повредата от неутриното. Усещах как псевдоклетките ми отказват — отвърна Лодовик.
— Изпитвам известна гордост, като виждам, че регенерацията е минала добре — и Кансарв заобиколи Лодовик на платформата. Очите на Лодовик следяха пътя на робота. Кансарв спря, завъртя се на трите си крака и продължи: — Би трябвало да обясня, че тези изрази са само приблизителни. Макар и с удоволствие да говоря на човешки езици, те са ограничени, що се отнася до изразяването на състоянията на робота.
— Разбира се — съгласи се Лодовик.
— Извинявам се, че ти го обяснявам, тъй като тези неща без съмнение вече са ти известни — продължи Кансарв след кратко бръмчене.
— Няма нужда.
— Както и да е, на този етап на диагностиката всичките ти чисто роботски алгоритми са заети с автопроверка. Не смея да използвам роботския микровълнов език в разговор с тебе, докато на тези части от твоята мрежа не им е позволено отново да се подключат.
— Усещам определена липса — каза Лодовик. — В момента дълбокото планиране би ми било трудно.